преди три години бях на концерт на soap&skin /аня плашг/ в париж
малко след това разбрах че е загубила баща си
за когото е и първата песен в новия й запис
тя определено продължава
да е автентична
да пътува из мъка агресия и бавни дълбоки пространства
и да расте със семплите дисонансите и пианото си
и да пее с глас
който преди не принадлежеше на 19-годишно момиче
и днес в тези записи не принадлежи на почти 22-годишна жена