Надявам се, че следящите блога ми са широко скроени хора и реакцията им след прочита на заглавието е различна от “Те такава дума нема!”. В книжовния език наистина се употребява фин, но вероятно сте чували/виждали това прилагателно и във вариант финен.
Причината за неговото съществуване покрай фин е ясна, общо взето. Ще се опитам да я обясня, за да не укорявате прекалено онези, които изричат или пишат финен.
Структурна функция на наставките
Ако не бяха моите занимания с историческо словообразуване, може би и до днес нямаше да обърна внимание на една функция на наставките, която се определя като структурна. За да стане по-ясно, ще дам няколко примера. В супен наставката -ен се прибавя към основата супа (съществително, означаващо предмет), за да се образува нова дума (прилагателно, означаващо вече признак на предмет), която показва определено предназначение (супена лъжица). В простоват наставката -оват се прибавя към прилагателното прост, за да се образува ново прилагателно, означаващо качество, което наподобява качеството, залегнало в изходната дума.
Да видим каква роля изпълнява наставката -ен в прилагателното финен, образувано от фин. На пръв поглед – никаква. Но само на пръв поглед. Всъщност в думата фин има някаква недостатъчност, недооформеност, недовършеност (въпреки цялата изтънченост на значението ѝ). Липсва ѝ наставка, която ясно и категорично да я отнесе към прилагателните имена, към всички онези думи, които в нашето съзнание означават признак на предмет и завършват на -ен, -ски, -ов, -лив и т.н. Затова доста хора добавят -ен към фин, осмисляйки тази дума именно като прилагателно. Не е маловажен и фактът, че по този начин чуждата дума придобива “по-български” облик.
Словообразувателни синоними в старобългарския език
Явлението, което представих по-горе, не е никак ново. Характерно е за старобългарския език, и то, забележете – за книжовната му форма. За текстовете от онази епоха е било обичайно съжителството между думи, които са имали едно и също значение, но са се различавали по наставката си например или по липсата/наличието на такава:
богатьство – богатьствиѥ (’богатство’)
вьдова – вьдовица (’вдовица’)
радъ – радостьнъ (’радостен’)
Една от причините за съществуването на тези двойки (а понякога и тройки, и четворки) думи, наричани словообразувателни синоними (също и варианти, дублети), е че книжовният език е бил в процес на изграждане и речникът му активно се е попълвал с нови думи. Голяма част от тях са се образували с наличния собствен “материал” – славянски корени, наставки и представки, при което са се изпробвали различни “комбинации” между тях. “По-жизнеспособните” варианти са оцелели, а другите просто са били изоставени. Например от трите двойки думи по-горе в съвременния български език се използват богатство, вдовица и радостен, а някогашните им словообразувателни варианти вече са забравени.
Друга причина за появата на словообразувателни синоними е стремежът на старобългарските преводачи и творци да придадат по-изискан вид на книжовния език, употребявайки лексеми със сложна морфемна структура, които съответстват на по-високия езиков стил. Например вземат дума от ежедневната реч и я “обновяват”, като ѝ добавят наставка: сѫпрь + -ьникъ > сѫпрьникъ (и двете означават ’противник’).
Някои изследователи обаче смятат, че в подобни случаи основната функция на наставката е да служи като формален показател, че думата е съществително име, т.е. функцията е същата както на наставката -ен в прилагателното финен.
Нищо ново под слънцето
Много от явленията, които се наблюдават днес в езика, имат ако не аналози, то поне успоредици в миналото. Затова, когато се сблъскам с думи като прилагателното финен, си припомням мъдростта на Еклисиаст: “Случва се да казват за нещо: “виж, на, това е ново”; но то е било вече през вековете, що са били преди нас” (1:10). А познанието за миналото – убедена съм в това – ни помага да правим по-трезва преценка на онова, което се случва в настоящето.
Ако написаното ви е заинтригувало, може да прочетете за други случаи, аналогични на финен, в съвременния български език (стр. 82 – 83).
____________
* От диахрония (гр.) – проследяване на явленията, най-често езиковите, в тяхната историческа последователност.
Източници
В. Ефимова. Старославянская словообразовательная морфемика. М., 2006.
П. Ковачева. За една от функциите на няколко старобългарски наставки. – В: Сборник в чест на проф. д-р Ангел Давидов. Материали от Международна научна конференция, Велико Търново, 13–14 декември 2002 г. В. Търново, 2004, 155 – 165.
Р. Цейтлин. Лексика древнеболгарских рукописей Х – ХI вв. С., 1986.
Диахронично (15). Търся някой/някого, който да ме разбира
Диахронично (16). Няма да направя/не ще направя
Диахронично (17). Глаголът пека, местоимението неин и законът за неутрализация на аломорфите
Image may be NSFW.
Clik here to view.
Image may be NSFW.Clik here to view.
Image may be NSFW.Clik here to view.
Image may be NSFW.Clik here to view.
Image may be NSFW.Clik here to view.
Image may be NSFW.Clik here to view.
Image may be NSFW.Clik here to view.
Image may be NSFW.Clik here to view.
