Днес съобщиха, че обвинителният акт на Гълъбин Боевски е бил прочетен отсъствието както на него, така и на адвокатите му. Толкова набързо са насрочили делото, че дори не са завели Боевски в залата и той е изслушал обвинителният акт през видео връзка – най-вероятно без преводач. В коментарите под статията на Дневник общото мнение е, че адвокатите му шмекеруват и че от няколко дни се говори, че ще има заседание. Те твърдят пък, че са научили за точния час на делото 15 минути преди да започне.
Аз се чудя обаче защо се забравя презумпцията за невинност. Фактите са, че са намерили наркотици в багажа едва след като е бил предаден на летището. Също така пакетите са били практически част от самият куфар. Надали някой има съмнения и че куфарите са купени в Бразилия и са били доставени в хотела му преди пътуването. Въпросът, който остава, е дали Боевски в знаел за дрогата и дали е въвлякъл дъщеря си в трафик на наркотици.
Истината е, че е изключително трудно да се докаже, че е бил т.н. сляпо муле – хора, които пренасят наркотици без да знаят. В такива случаи физическите доказателства сочат към вина, а да се докаже, че няма устни уговорки е доста дълъг процес. Това толкова усложнява съдебните дела, че от материалите, които изчетох си личи, че в повечето случаи съдиите не си правят труда дори да допуснат такива тези в съдебната зала. Още повече, че Бразилия е обявила война на наркокартелите и всеки белег за увъртане би нарушил публичния им имидж. Нищо, че през юли панел от бивши президенти, сред които този на Бразилия, са обявили т.н. „война“ с наркотиците за пълна загуба. Като основна причина се смята безкомпромисното отношение към мулетата, някои от които са „слепи“ или изнудвани, при липса на последствия за самите картели.
Тук идваме до другият момент в тезата за „сляпото муле“ – има ли други подобни случаи. Намирам анализа на Майкъл Левайн за доста показателен в тази сфера. През април е имало друг подобен случай, в който баща е завел 9 годишния си син в болница и е бил хванат с подобно на Боевски количество наркотици на летището в Сао Пауло. Също така, има няколко случая по света, в които властите са хванали служители на летището, които сортират багажа, да поставят наркотици, които да бъдат прибирани на крайната дестинация от техни колеги. Такива схеми са разбити в Хийтроу, JFK и Детройт. Предполага се, че има такива в повечето летища по света и особено в т.н. горещи точки на наркотрафика, каквато е и Сао Пауло.
Нека не забравяме презумпцията за невинност. Това, че Гълъбин Боевски е световен шампион прославил България, не означава, че не е способен да извърши такова престъпление. Според мен обаче определено означава, че му дължим най-малкото подкрепа за установяване на истината. Вместо това изглежда повечето вече са го отписали и осъдили. В английският език има един много хубав израз – benefit of the doubt – не приемаш някой за невинен, но оставаш отворен за това, че може би е жертва. Не сме длъжни да оправдаем Боевски, но сме длъжни като българи да се възприемем версията му като вероятна и да го подкрепим.
