Сексът е онова усещане – за докосване, за отдаденост, за общуване. Докосване до тялото на другия, до сетивата му, до душевността му – понякога само с поглед или вдишване. Ако обичаш някого, обичаш докосването му – тялото ти харесва топлината на допира, обичаш да се оставяш на емоционалната буря на сетивата си, обичаш да се разтвориш в нощта като малка капка в море от докосвания. Обичаш и безсъзнателното усещане за съществуване като частица от другия.
Сексът е общуване… Онова безсловесно общуване, което казва това, което думите не смогват. Неизреченото притежание, неизречената свобода, неизречения екстаз или есенция на любов, която може да бъде прочетена само в очите или трепета на телата. Общуване, което единствено ти дава усещането за завършеност. Онзи монолог, който е по-силен и от клетвата за отдаденост.
Защото сексът е отдаденост. Онази абсолютната, в която не запазваш нищичко за себе си – в която без страх се подаряваш. Това е най-съвършената голота, която те превръща в съблечена душевност. Дрехите нямат значение – нито дори абсолютно голото ти тяло – ако не отвориш себе си – ако не се подариш без остатък. Едва тогава, когато голотата се разтвори в отдаденост, тялото е красива извивка на музиката от сърцето ти…
Сексът е доверие, когато е еманация на любовта, лунна целувка сред морската пяна, флирт и закачка. Сексът е лудостта, която ни кара да се усещаме истински живи. Сексът е онази магия на плажа в късната лятна нощ, когато луната блестеше в очите ти, а морето слушаше влажните ти стонове. Когато след това, нежно с любов да те занесох на ръце до стаята ни. Сексът е в палачинките и капучиното сутрин, в усмивките, в закачливите погледи, в шеговитото гъделичкане или просто в една задъхваща целувка. Сексът е в очите ми, с които ти се любувам, сексът е в пясъка по дупето ти на плажа, в боцкането на тревичките в планината… Сексът е навсякъде, когато с него за ръка е любовта.
Септември 2003
София
(cc)2011 Йовко Ламбрев • Някои права запазени