Проектът за Закон за детето ме смущава с недомислиците си и с това, че отнема от свободата ми да правя преценки и избори за отглеждането на децата си. Очевидни са опитите децата да бъдат защитени от недобросъвестни възрастни, но напъните да се осигури “най-доброто” за децата ме карат да се питам кое всъщност е “най-доброто” за децата и да предполагам, че законотворците не са посветили достатъчно време да изследват темата за детското развитие и че не са привлекли качествени експерти в тази област.
Разни текстове хвърлят в смут разни родители, които считат себе си за добросъвестни. Родителите се опитват да се обединят срещу приемането на този закон, но в същото време обединяващите се против закона имат твърде различни и понякога напълно противоположни виждания. Преди малко, например, като член на една ФБ група, започнах да чета анализ и коментари по закона. Някои от коментарите ме хвърлиха в не по-малък смут от самия закон и ми се видяха не по-малко мракобесни.
И все пак, може би трябва да се обединим срещу прибързаното приемане на недомисления закон. Преди време изпратих писмо против приемането на закона през този сайт. Трудно е, обаче, твърде различните по възпитание, философия и ценности родители да изработят обща аргументация, с която да осигурят широка обществена подкрепа на каузата си. Може би е най-добре да се работи за осигуряването на широк обществен дебат.
Само дето хич нямам надежда това да се получи у нас, понеже повечето хора просто се осведомяват за подобни въпроси от телевизията и няколко минути по-късно преминават към следващата новина.
Filed under: активизъм, демокрация, образование, родители Tagged: Законът за детето
