Image may be NSFW.
Clik here to view.
"Разбрах, че съм стар, когато ме сложиха на витрината на антикварен магазин".
През безсмъртието на плюша Унгерер разказва проста история за Втората световна война; за жълтите звезди и депортацията, за бомбардировките и руините, за расизма. Последното не го очаквах, очаквах краят на войната да е край на сюжета за насилието, както е обикновено дори в книгите и филмите за възрастни. Радвам се, че не е.
И все пак. Трудно е да дадеш тази книга на детето си, да му покажеш в какъв свят всъщност си го родил, да го направиш съпричастно към страха и вината. Само че без съзнание за войната едва ли ще има усилие за отстояване на мира. Между отделните хора, не само между държавите.
Книгата е хубава, защото, макар за деца, не посочва един лош и един добър, не използва сантименталния си потенциал, за да сочи и така да ражда омраза с обратен знак. Тя не национализира злото - и затова може да се използва като отправна точка за други разговори, които така и не сме провели - например за етническата омраза у нас, за преименуването, за расистките нападения, за които слушаме по новините. Разговори, които не се подразбират.
Във Франция, доколкото разбрах, се изучава в училище. Може би наистина мястото й е там. Със сигурност не е за деца в предучилищна възраст; по-скоро прогимназията ми се струва подходящ период за такъв вид дискусия, доколкото тогава децата започват по-активно да слушат новини и да се интересуват от социални въпроси.
Clik here to view.

През безсмъртието на плюша Унгерер разказва проста история за Втората световна война; за жълтите звезди и депортацията, за бомбардировките и руините, за расизма. Последното не го очаквах, очаквах краят на войната да е край на сюжета за насилието, както е обикновено дори в книгите и филмите за възрастни. Радвам се, че не е.
И все пак. Трудно е да дадеш тази книга на детето си, да му покажеш в какъв свят всъщност си го родил, да го направиш съпричастно към страха и вината. Само че без съзнание за войната едва ли ще има усилие за отстояване на мира. Между отделните хора, не само между държавите.
Книгата е хубава, защото, макар за деца, не посочва един лош и един добър, не използва сантименталния си потенциал, за да сочи и така да ражда омраза с обратен знак. Тя не национализира злото - и затова може да се използва като отправна точка за други разговори, които така и не сме провели - например за етническата омраза у нас, за преименуването, за расистките нападения, за които слушаме по новините. Разговори, които не се подразбират.
Във Франция, доколкото разбрах, се изучава в училище. Може би наистина мястото й е там. Със сигурност не е за деца в предучилищна възраст; по-скоро прогимназията ми се струва подходящ период за такъв вид дискусия, доколкото тогава децата започват по-активно да слушат новини и да се интересуват от социални въпроси.