Сутринта се събуждам в свръхглупаво настроение. Тъмно, мъгла, лека нервност, смотано едно такова. Не би трябвало, снощи си вързах конците. Имам нужда от 144 часа непрекъснат сън. Поне. Закъснявам с около 40 минути за навсякъде. Дрехите, които искам да облека все още не са изсъхнали. За изгладени да не говорим. Безумната коледна истерия се лее от монитора, от телевизора, от радиото, от канала, отвсякъде! Все едно ме е настъпил едър лос и пее фалшиво Jingle bells. На ушенце.
Минавам през детската градина, за да платя таксата. Говорят ми на ти, с обръщение „момиче”(наистина се намирам в детска градина:-))). Таксите се плащали до 10 ч., друг път да знам. Толкова ми е смотано, че чак не разбирам какво ми обясняват. Взимам си квитанцията и наплюнченото с палец ресто, спускам се пеша покрай НДК. Някакъв странен тип решава да ме преследва. Погледът му е кофти, засичам го в гръб. По раницата си има валма средно дълги бели косми, все едно се е въргалял в нечия клетка. В мъглата няма и да разбера как са ме повалили. Странично. Сещам се, че в чантата нося ножичка за нокти, парфюм, тебешири, хапче за глава и компютърна мишка. Пак е нещо, ножичката може да мине за оръжие.
Излизам от подлеза и виждам познат силует. Съвсем покрай мен. Знам кой е, но за пореден път не предприемам нищо. Винаги го познавам първо по обувките. Разминаваме се, той се обръща, аз се обръщам. Продължаваме си. Някак ми става комфортно – все едно сме си пожелали „Приятен ден” мълчаливо.
Изкачването на последните стъпала е все едно покатерване по въже от дупка и изведнъж всичко се променя. Даже странният тип се е отказал от мен. Космическата енергия не се притеснява от мъгла, ясно е. Влизам в магазин и срещам отдавна търсения цвят гланц за устни. Всъщност не съм го търсила реално, само си мислех за него. Овлажняващ. Още влага освен мъглата - не ми пречи. Минавам по Патриарха, завивам по Ангел Кънчев. Не завивам, направо прелитам. Кроасан със сирене от Й(Дж)ован – топъл. Бонус - резен щолен с аромат на канела. Обичам бонуси, щолени също. По Неофит Рилски мирише на кафе, любезни шофьори ми правят път и ми се усмихват. Сигурно е заради гланца. Приятно. Ходенето пеш сутрин може да бъде едно от най-свежите неща, усмивките също.
Пристигам в магазина и установявам, че нямам нет. Да не бъдем максималисти. Правя си Мариаж Фрер, пускам си Френч кафе и слагам още от новия гланц. Много приятно. Малко след това дойде и нетът.
Пожелавам ви хубав ден! Не винаги е така, както изглежда;-)
