"Бруталика" по Z-Rock - блог на Стоян Цонев: Интервю с Adrian Smith (IRON MAIDEN, PRIMAL ROCK REBELLION)

Здравей, Ейдриън! За мен е чест да говоря с теб за първи път за Z-Rock. Новината за този дебют на Primal Rock Rebellion дойде като гръм от ясно небе и сякаш изненада много от феновете. Как започна този съвместен проект с Майки Гудман?
- Виждал съм Майки на сцената с предишната му група SikTh, а аз винаги съм харесвал музика с тежки китари и по-модерен метъл и рок. Е – вокалите му не ми харесваха особено, но винаги съм искал да експериментирам с музика, която среща два различни подхода – на новата метъл вълна и по-традиционния. Исках да е нещо мелодично, но в същото време тежко. Това беше идеята ми и така се запознах с Майки.

“Awoken Broken” определено звучи като експлозивния резултат от сблъсъка на две напълно различни творчески перспективи. Майки допринесе ли за музикалната идентичност на групата или си имал нещо конкретно предвид що се отнася до звученето на групата?
- Всъщност първата песен, която направихме беше “Savage World”, за която бях вдъхновен от начина на пеене на Майки. Това отключи нещо в съзнанието ми. Първите няколко парчета се получиха след като аз предлагах музиката, а Майки – вокалните линии. След това видяхме, че се получава нещо наистина специално и започнахме да задълбочаваме този творчески тандем. Не мисля, че Майки беше опитвал този тип по-мелодични вокали преди и смятам, че именно аз го окуражих. Той предложи някои много добри мелодии, но всъщност Майки е поет, който излива думите директно от сърцето си, а не толкова технически мелодичен певец. Мисля, че когато смесихме два различни стила, се получи нещо наистина оригинално.

Интересно е това, че именно ти си причината за мелодичните вокали на Майки, защото смятам, че точно парчетата с повече мелодично пеене са най-силните в албума – поне според мен.
- Наистина смятам, че мелодията е много важна. Хубаво е да правиш екстремна музика, но тя трябва да има смисъл и цел. Дори най-екстремните групи, ако искат да достигнат до повече хора, трябва да вкарат малко мелодия в музиката си. В противен случай това не е нито песен, нито дори музика. Трябва да има музикален елемент, именно за да изпъкне мощта и чувството, което носи дори най-екстремния метъл. Това се опитваме да правим и ние.

Ейдриън, можеш ли да споделиш какво мислиш днес за двата албума, които издаде с Psycho Motel в средата на 90-те? Не мислиш ли, че Primal Rock Rebellion e логичното продължение на тези два албума?
- Ммммм – може би. Не знам. Все пак присъствам и в двата проекта и няма как да няма нещо общо, но при Primal Rock Rebellion музиката е по-тежка. Имай предвид, че Primal не е група, а просто студиен проект, в който участваме двамата с Майки. Работихме и с барабаниста на SikTh Дан Форд, който е страхотен и изсвири всички ударни в албума, но отново не бих казал, че сме група. Горд съм от нещата на Psycho Motel и ми се ще повече хора да чуят тези албуми, защото в тях има наистина добра музика.

Правиш връзка със следващия ми въпрос, който касае работата ти с Майки Гудман и Дан Форд за този албум. Планираш ли някакви концертни изяви на този състав въобще?
- Не, защото всъщност няма група. Само аз и Майки сме. Никога не сме планирали да правим концерти. Maiden е моят топ приоритет, а с тях правим доста турнета напоследък, което ми харесва. Просто обичам да пиша музика и да се занимавам в студиото си. Може би е жалко, че нямам време да правя концерти с Primal, но нещата стоят така.

Говорейки за Iron Maiden и това, че издаваш албум на Primal Rock Rebellion едновременно с дейността ти в Maiden, се сещам, че в края на 80-те излезе един друг твой страничен проект – A.S.A.P. (Adrian Smith And Project). Човек няма как да не се чуди как успяваш да намериш време за страничен проект, с тези изтощителни турнета на Maiden, особено през 80-те?
- Ако говорим за албума на A.S.A.P., това беше първия момент, когато имах малко свободно време, докато бях в Maiden. Дотогава правехме страшно дълги турнета и бяхме ангажирани от 8 сутринта до 7 вечерта, всеки ден, което си беше изтощаващо. Тогава се видях с някои стари приятели, които имаха група и ме окуражиха да се включа. За мен беше лесно, защото имах материал, който висеше от известно време, но не беше подходящ за Iron Maiden. Не мисля обаче, че онзи проект беше толкова фокусиран, колкото е този сега. Въпреки това се гордея и с онзи албум и смятам, че беше важно за мен да го направя. Primal е просто един проект, от друга страна, но мисля, че музиката е интересна и ще изненада хората.

Съгласен съм и дори смятам, че албумът ще се хареса не само на алтърнатив и рок феновете, но и на хардкор феновете на Maiden, какъвто съм и аз самия. Музиката в “Awoken Broken” наистина провокира слушателя.
- О, благодаря ти.

Ейдриън, използвам шанса да говоря с теб, за да те питам за още една твоя стара група – Urchin. Какви са спомените ти от времената на Urchin, още преди да се присъединиш към Maiden в началото на 80-те?
- Хубави времена бяха. Това беше една от първите ми групи и си спомням, че превърнахме една стара барака в наша репетиционна, където спяхме. Правехме и доста концерти – спомням си, че изнасяхме по 150-200 концерта на година още през 70-те. Все още се срещам с някои от момчетата и се забавляваме със спомени за местата където сме свирили и разни случки от онова време. Страхотни спомени.

Наскоро един малък лейбъл на име High Roller издаде два сборни албуми със записите на Urchin. Не знам дали си замесен в това, но въпросът ми е дали възнамеряваш да преиздадеш по същия начин записите на A.S.A.P. и Psycho Motel и да спасиш колекционерите от мъките им?
- Знаеш ли – това може би е добра идея – да издам някоя компилация от тези записи. Също така имам много записи, които съм правил през 90-те с The Untouchables, както и в първоначалната версия на Psycho Motel – групата се казваше Skeleton Crew, хаха! Имам доста неща, които бих могъл да издам, ако съществува колекционерски интерес. Що се отнася до записите на Urchin, трябва да ти кажа, че това са неща, които записахме на 4-пистов магнетофон, в нечие мазе, преди повече от 30 години. Тези хора от лейбъла, за който спомена не са упълномощени да издават записите нито от мен, нито от някой друг от Urchin. Дори не ни попитаха дали могат да ги издадат. Не съм такъв тип, но все пак, можеха поне да се обадят.

Странно. За мен е изненадващо, че не са те потърсили.
- Не е особено трудно човек да се свърже с мен. Просто не са искали да го направят. Те издават разни стари демо записи на групи, с които въобще не се свързват за разрешение. Ако ме бяха попитали, вероятно щях да се съглася – окей, но това просто не са качествени записи. Не е кой знае какъв проблем, но съм леко подразнен. И за мен беше изненадващо.

Нека поговорим за предстоящото DVD на Iron Maiden, което ще излезе в края на март. Какво прави този концерт в Чили толкова специален, че избрахте именно него като представително за цялото турне “The Final Frontier”?
- Мисля, че записахме всички концерти от турнето, но това просто беше най-добрия., в повечето отношения. Разбира се, на първо място е музикалната страна на нещата – трябваше да сме сигурни, че всеки си свири партиите правилно, хаха! След това е важно поведението на публиката и въобще цялостната атмосфера на конкретното шоу. Има много фактори, но в крайна сметка избрахме го просто защото беше най-добрия концерт от турнето.

Като вземеш предвид графика и темпото на работа в Iron Maiden, кога смяташ, че можем да очакваме нов студиен албум?
- Нямам представа кога ще има нов студиен албум, но със сигурност няма да е тази година. Не сме го обсъждали и не знам – може би ще направим още един албум. Просто не знам кога.

Да се върнем на Primal Rock Rebellion. Заснехте видеоклип към парчето “No Place Like Home”, който е режисиран от Майки Гудман. Видеото допълва визуалната тема на обложката на албума и на сингъла, която е доста странна – меко казано. Има ли някаква обща тема, която обединява художественото оформление на клипа, албума и текстовете на парчетата?
- Има известна тематична нишка. Интересното при Майки е, че той използва доста речетативи в пеенето си, за да изрази текстовете, които пише, като дори успява да ангажира публиката в сценичните си изяви. Мисля, че темата е мултукултурната среда, насилието в гетата и израстването в една таква микро среда, което е част и от моето детство и от това на Майки. Текстовете са един вид поглед към съвременната ни култура и се допълват добре от музиката, която е доста мрачна и наситена. Грубо казано, концепцията е градската мултукултура.

Предполагам, че днес цял ден си давал интервюта и вече си доста изморен, затова последен въпрос. Iron Maiden са една от малкото групи с трима соло и едновремено ритъм китаристи. Как решавате чий китарен тон и чие китарно соло да използвате в конкретна песен? Вероятно зависи от това, кой е автор на рифа, но все пак – има ли спорове в студиото?
- Имайки предвид, че трима китаристи по едно и също време в студиото е потенциален кошмар, се разбираме доста добре. Ние сме много близки приятели и никога не се караме за такива неща. Прав си – този който е автор на водещия риф, свири и основното соло в парчето. Ако има повече сола в едно парче, си ги поделяме. В крайна сметка разполагаме с предостатъчно китарни рифове и сола, за да са щастливи всички.

Ако ми разрешиш, ще направя личен коментар и ще ти благодаря за това, че си автор на моят фаворит в последния албум на Maiden – парчето “Starblind”. Молбата ми е да помислите да го включите в сетлиста за следващото турне.
- Хаха – благодаря ти. За включването в сета трябва да говориш с Брус, обаче!