Връхлитат ме понятия, без да се консултират на който и да е било.
Какво означава да си добър.
Какво означава да си храбър.
Какво дяволите да го вземат означава да си честен.
И най – накрая кое е онова понятие дето всички говорят за него, но никой не го е виждал – истина.
Размиването на на всяка теза е характерно за нашата свръхинформираност.
Да не си мислите, че ще философствам.
Ще разкажа поредната си история, която е...
Малката Фея се казвала Духът на Едно умряло дърво. Родителите и решили за името след като тя седнала на един пън.
В гората имало много пънове.
Но тя си избрала този и точка.
Нали знаете, че Феите са добрите хранители на живота в една гора.
Малката Фея, назоваваща се Духът на Едно умряло дърво, не харесвала пърхащите си сестри, грижещи се за 1445566 – тия цвят на кестена до потока.
И никак не беше щастливката, родена под малкия Бук, син на Големия Бук , Господарите на гората.
В гората обаче пристигнал човек.
Поет един такъв от самопризналите се за такива , пее и рецитира старомодни стихове и... седи по пъновете.
Ужасената фея и всички дървета се трогнаха от неговия ентусиазъм и изкрящите му сини очи...
Духът на Едно умряло дърво се приближи до пеещия поредната си балада Човек. Малкото съмнение дали да го пипне се изпари, когато той запя „Химна на неотворилите се венчелистчета”.
Фалшиво.
Тя го бутна от личния си пън, разрошената му коса и книгите се изсипаха върху листата на Дъб Номер 4445616, който започна да мрънка нещо за килими.
Поета се изправи изтръска малкото листа полепнали по овехтялата му риза и се огледа. Нямаше начин някой да го е бутнал от този пън.
Духът на Едно умряло дърво го ритна.
В глезена.
Той изохка.
Тя пак го ритна.
Той пак изохка.
Тя се изправи срещу него и му каза да да спре да пее, защото смущава съня на мъртвите дървета.
Поета видя малка пеперуда пред очите си и занемя.
Тя беше толкова красива...и досадна.
Той я отпъди с отработеното движение за комари.
И запя отново.
Духът на Едно умряло дърво пооправи крилата си и се отправи към поредния пън, имащ нужда от утеха.
Песента на поета ехтеше.
Всеки може да е всякакъв, невидимото може да е всякакво, като истината, храбростта, доброто и честността.
Размитите понятия...
