Историята на Дозер започва преди около 4 години. Вероятно е бил роден в нечий двор и после изхвърлен на улицата като малък. Зад топлите му очи се крият много истории от уличния живот, но никога няма да ги узнаем. Ние се запознахме с него в общинския приют в Сеславци, където мечето се подвизаваше като изключително нещастно „агресивно куче“ – хърбав и тъжен.
Дозер като приютско куче в Богров, заедно с приятелите си
Успяхме да го преместим при нас и може да се каже, че беше изключително доволен! Едно от кучетата, които направо не могат да повярват, че животът се е стекъл така добре – храна, подслон, любящи гледачи, сума ти кучешки приятели… Дозер си имаше любимо местенце в клетката, разбираше се с всички кучета, а освен това беше голям, черен и немлад, по който повод се очакваше да престои при нас дъ-ълго-дълго.
Не щеш ли, по време на посещение на нашите колеги от Холандия миналото лято, се изясни, че Дозер много приличал на тяхно куче. Така Дозер се сдоби с приемно семейство в страната на лалетата!
Първите дни в дом били невероятно приятна изненада за Дозер. Неговите хора разказват, че не са виждали никога у никое живо създание такава радост и удоволствие от удобствата на дома. Дозер просто се размазал от радост от чистотата, мекотата, уюта и удобствата. И най-вече, преди всичко – канапето!!! Ахх:
Първите дни на Дозер в приемния дом: „Този Рай не може да е истина!“
След бая месеци в очакване се намери и постоянното семейство на мечо! В Ротердам – двама родители с две големи деца. Нашият човек се представя идеално, както винаги! Водят го на дълги разходки без повод, записали са се на уроци и здравата го прехранват. И Дозер е щастлииив!
Е, не е ли роден за Ротердам този бандит!?
Не е ли всяко едно куче родено, за да живее в хармония със своя Човек?
Дозер беше просто един „помияр“. „Напаст“. „Проблем“… Днес той е Най-Добър Приятел и член на едно добро семейство. При хора, които са протегнали ръка на приятел в беда без да ги е грижа, че няма порода. Просто, защото е той…
