Ходите на галерия, нали? Шегувам се. Никой днес не ходи по галерии освен авторите и кураторите им, техните най-близки приятели, които не искат да ги наранят, и по-усърдните студенти по някакво изкуство. В 90% от случаите, когато влизам в галерия, съм единственият посетител — с малкото изключение на големите галерии като Шипка 6 и Софийска градска. А защо не ходим по галерии?
Ами не си струва. Не, че изкуството там е тъпо. Но ей тука в браузъра имам достъп до милион картинки, коя от коя по-прекрасни, дълбокомислени и вдъхновяващи. Времето и усилието да стигна до тях са практически нулеви. За разлика от, примерно, изложба в Института за съвременно изкуство, която е на 40 мин. от нас (и още толкова на връщане). И която изложба в цялата й прелест от 10 м² плюс едно чекмедже се разглежда за 15 минути ако разгледаш внимателно и медитираш върху видяното. А ако изложбата е “концептуална” времето за забавление там не надхвърля 5 мин., тъй като веднъж схванеш ли идеята на автора няма какво толкова да гледаш. Този дисбаланс между нужното усилие и получената награда засяга 90% от софийските галерии, които са малки пространства с една експозиция.
Друг проблем е географията — галериите са разпръснати из целия град. Докато малките търговци се групират, формирайки микрорайон за мебели или компютри, или резервни части, малките галерии се държат като хипермаркети, заставайки възможно най-далеч от други като тях. Дали причината е, че родните галеристи се чувстват в присъствието на колегите си комфортно колкото пътници в асансьор, мога само да спекулирам. Но резултатът прави много трудно да излезеш на разходка по галерии без да трябва да прекосиш града надлъж и шир.
Отговора на този проблем го знаем — молът. Храмът на консумеризма е еднакво — добре — пригоден да приюти консумирането на дънки и бургери, и консумирането на картини, инсталации и пърформанси. Галерии, организации и артисти могат да наемат части от огромното пространство постоянно или временно, и да ги модифицират за нуждите си. Близостта помежду им създава синергия — общи проекти, нови идеи. Гостите ще могат да подсилят въздействието на изкуството с подбрани напитки, да се подкрепят с вегански сладкиши помежду възприятията или да подбудят дискусия с други привлекателни любители на изкуството от противоположния пол. Ще има wi-fi. Ще бъде иронично.
Но най-важни са два ефекта:
От страна на потребителя — всичко е събрано удобно в климатизирана среда; има разнообразие и когато и да отскочиш, все някой ще показва нещо ново.
От страна на твореца — максимален шанс да те забележат, защото публиката има още 50 причини освен теб, за да дойде.
Остава да изчакаме пазарът на молове да се насити дотолкова, че някой отчаян собственик да приеме артистите с техните скромни възможности и нескромни интериорни изисквания. Дано дотогава и културните предприемачи узреят за идеята.