Напоследък поизостваих този блог и се чувствам гузен. Прекалено много пътувания. В малкото останало време написах няколко статии, които отдавна ми се въртяха в главата.
Статията ми в Al Jazeera For Bulgaria, it's survival of the weakest събра почти 1,000 Facebook препратки. Не съм сигурен защо, но вероятно темата за лишенията, на цената на които една страна осигурява финансовата си стабилност в много трудна икономическа среда е трогнала хората. Или им се е сторила любопитна.
Друга статия, която заинтригува Facebook беше Къде животът е по-тежък - в Лондон или в София. Не знам защо 24 Часа реши, че трябва да предупреди читателите си, че се шегувам, да не помислят, че наистина някой твърди, че нещо в България може да не е кошмарно.
Тема, която от дълго време ме тормози е преупотребата на НА в българския език. По този повод написах за Дневник Националното преселение от ЪТ към НА. Оказа се, че не съм единственият, който се дразни от този феномен.
Още няколко статии, които излязоха в Al Jazeera:
European shame over the Roma question - за това как Европа не е съвсем наясно какво да парви с ромския въпрос.
Bulgaria, Turks and the politics of apology - за декларацията на Българския парламент, с която България (почти) се извинява за преименуването на турците. За мен продължава да е стряскащ факта, че тази декларация мина почти незабелязано, почти никой не я коментира и очевидно на хората не им се говори по този въпрос.
