Аз ли съм този,
който ти дава
сън и живот
на самотната гара?
Стъпка по стъпка
крачи към края си
някакъв куц
остарял февруари.
Беше април.
И пак те обичах.
Нищо, че рееше поглед
към лятото.
Твоят май бърза
да каже, че всяка
земна любов е безумна
и кратка.
После октомври –
поет прозаичен –
с вятър ще рони
листата ни сухи.
Ние ще виждаме,
ние ще чуваме
как си отиваме
слепи и глухи.
Тихо ще срещнем
сърцата си топли
в някой далечен
студен януари.
Но дали са те същите
и дали са те нашите
никога
няма да знаем.
