Thought-terminating клишетата (вижте link-а, има доста хубаво и кратко обяснение) винаги са ми били проблем и съм много благодарен на Робърт Лифтън, който ми показа кой е верния термин. Може да се каже, че са някакво подразделение на bullshit-а, но май са си отделен клас.
Хубави примери могат да се намерят из пропагандната литература – “Другарят Сталин каза”, “Партията ни учи”, “Помислете за децата” и т.н. – фрази, които използват специфична емоция, за да прекратят мисленето на човека и да прехвърлят авторитета (и/или страха) на нещо на защитаваното твърдение. Използват се много от съществуващите медии, от политиците и от родителите, докато се опитват малките деца да направят нещо (по мое време беше модерно “направи X, иначе торбалан ще дойде да те вземе”, сега не знам какво се ползва).
Тяхно подобие има в т.нар. “мъдрости”. Като цяло те произхождат от нуждата на хората от shortcut-и в общуването си, за да не им отнема твърде много време (говоренето не е от най-ефективните начини – понякога трябва да се забавя, за да може да се схване, понякога да се забързва, понеже информацията е известна, а връщането назад не винаги е опция). Така се случва група хора, които се познават много добре да си кажат някаква кратка фраза, за да се предаде нужната информация, понеже останалото се вади от контекста – например много хора се сещат за целия виц, като им кажеш кратка част от него (“хамстер и тиксо”).
Проблемът идва, когато такива фрази започнат да се наследяват или целенасочено да се вадят от контекста и използват като довод. Така умно звучащите думи стават много удобни да се подкрепи всякаква лъжа или глупост, а понеже са познати на всички или стават познати, понеже достатъчно хора ги използват и се просмукват в съзнанието на останалите. Такъв пример е “изключението потвърждава правилото” – уникално глупаво и грешно твърдение (или поне аз никога не съм виждал някой да го използва правилно).
Дори и да не се използват с лоша умисъл, тези фрази са безсмислени без оригиналния си контекст и социална среда. Би трябвало в повечето случаи значението им да се обясни подробно, или да стане част от езика (т.е. идиом), иначе си е жива лъжа. Често от тях стават thought-terminating клишета.
(Законът на Годуин е добър пример за филтриране на определени такива клишета)
Някой друг път ще напиша за определени примерни случаи, в които някой се опитва да си защити тезата, използвайки подобни неща (както наскоро някой ми твърдеше, че щом живея в България трябва винаги да я защитавам, въпреки всичките простотии, иначе съм предател, като Георги Марков).