Уважаеми читатели, първият за България международен архитектурен конкурс с международно жури с реално възлагане е факт!
Какво ще последва е божа работа и до голяма степен зависи от обществен натиск.
Ще се опитам да представя развитието на конкурса:
Всичко започна по време на архитектурната седмица през 2010-та на която куратор беше арх. Георги Кътов. Тогава се предложи една от метростанциите на втори метродиаметър да се направи чрез конкурс (нещо което е нормално да се случва с всички метростанции, тъй като са обществени съоръжения). От тогава се започна двугодишна борба с администрацията. С това се заеха арх Павел Янчев и арх. Орлин Манолов с подкрепата на списание Едно и особено на Боряна Зафирова. Павел и Орлин изготвиха заданието, измислиха методиката, избраха журито, изградиха сайт и въобще всичко, което направи конкурса възможен, сигурен съм, че пропускам много неща. Даде се достатъчно дълго време за проектиране и се популяризира в чужбина.
Резултатът беше 130 проекта от цял свят, нещо, което никой не предполагаше!
Аз имах удоволствието да съм част от техническата комисия на конкурса заедно с арх. Валери Гюров и арх Делчо Делчев от Трансформатори, Боряна Зафирова и трима представители на общината. Разопаковахме всички проекти, прегледахме ги за съответствие със заданието, сложихме им нови номера и се погрижихме пликовете с данните им да останат запечатани до последно. Остана въпросът как физически журито ще разгледа 130 проекта. И тъй като имаше план за изложба, предложихме тя да се нареди преди журирането. Боряна героично успя да организира цяла изложба за 2 дни.
Самото журиране беше безценно преживяване за мен! От една страна заради начина и процесите, а от друга след като разгледах 130 проекта и чух достатъчно коментари имах чувството, че съм станал специалист по проектиране на метростанции и почна да ме хваща яд, че не съм участвал :) Но нищо следващият път. 2 дни журиране за толкова проекти не бяха съвсем достатъчни, но това е относително понятие. Избра се първата 30-тица, после 12-тица и накрая се определи тройката. Имам чувството, че заради официалния английски език се ограничиха леко дискусиите, но няма как, международното жури допринесе достатъчно. Усещаше се някак си една сплотеност между тримата представители на Метрополитена или може би сходен вкус, не знам. Всичко вървеше добре и спокойно, до финална права и избора на разпределение на първите три места. Архитект Диков ни застреля със запазената си марка да не дава една първа награда. Последваха доста спорове.
Проектът на испанеца беше събрал най-много точки (морален победител), след него беше българският и на трето място корейският. Кореецът отпадна от споровете веднага. Забележките към испанския бяха, че трябва да се опрости защото според Диков бил скъп за реализиране и възникнаха спорове около скулптурната група на една от визуализациите, освен това чупките в интериора на места са доста формални. Според мен, това е проектът с най-добрата и чиста функционална схема и много силно градоустройство. При него дори и да не се изпълнят всички интериорни елементи, той ще е пълноценен. Българският мина под знак реализуемост, но със забележки към парковата среда, изчистване на ходовите линии, функционални грешки и две симетрични пластични ленти, които не се харесаха в този си вид. Според една от представителките от Метрополитена, покривното остъкляване най-вероятно ще се изпълни от поликарбонат. На мен най-силно впечатление ми направи, безсмислеността на 4 изхода разположени в близост от по 10 метра, разбирам да има два мощни булеварда, които се пресичат, тогава ще се замислиш от къде да излезеш, но тук в този мащаб е по-вероятно да се объркаш?
Обнадеждаващото обещание на Диков е, че двата проекта се връщат за преработка и след месец ще има повторно свикване на журито и среща с ръководството на Метрополитена, тогава ще се знае, кой печели възлагане.
Силно се надявам този конкурс да остане пример как би трябвало да се случват обществени поръчки и да даде поне мъничко позитивен резултат. Все пак това е някакво начало. И да престанем да слушаме оправданието, че нямало пари. Убеден съм, че със същия бюджет сегашното метро можеше да е коренно различно. Както каза Кътов, на много от сегашните спирки ако им се махнат декоративни елементи ще станат по-добри :) Нужни са ни прости и човешки решения, а не неща лъскавки и безполезни, направени с изпилен бюджет с цел псевдопредставителност.
Поздравления, на всички, които хвърлиха страшно много труд за да се случи това, поздравления на победителите, поздравления и на общинарите, които почват да изваждат тапите от ушите…
Отидете да разгледате изложбата в Perform Business Center на пл. Позитано 2 където се проведе последната архитектурна седмица, тя ще е там около 6 дни. Надяваме се в един момент да се появи и Интернет галерия. Разгледайте, анализирайте и споделете вашите впечатления, струва си…
снимка: Михаил Новаков
снимка: Михаил Новаков
снимка: Михаил Новаков
снимка: Михаил Новаков