Преди две седмици американският държавен секретар Хилари Клинтън посети България. Една от много обсъдени теми беше Open Government Parnership, за която писах през последните няколко месеца. Клинтън изтъкна, че България се е присъединила към OGP, която е под патронажа на Обама и бразилското правителство, както и че очакват с нетърпение да видят развитието на въпроса у нас. Целта на това партньорство е да постави от една страна общи изисквания и стандарти, а от друга сцена на взаимопомощ и съревнование що се отнася до прозрачността в управлението. Всяка държава трябва да определи цели за отваряне на публичните си данни, процеси и комуникация за обществеността, след което да ги изпълни в разумен срок.
Тъй като се интересувам от темата за отворените данни от доста време – както може би сте забелязали вече – потърсих контакт с хора от кабинета. Имам доста идеи за това какво може да се отвори, а също така и как това да се изпълни технически и направи устойчиво. През януари имах среща с шефа на кабинета г-жа Бъчварова и зам. министъра на електронното управление – Валери Борисов. Стана ясно, че политическа воля за отворени данни има. Двата основни проблеми, които обсъдихме, бяха, че от една страна липсва разбиране за това какво са отворени данни у повечето чиновници и журналисти, както и че не е съвсем известно с какви масиви от данни разполагат повечето министерства. Пуснато е допитване до всички да предоставят такава справка и за целта написах кратко техническо ръководство какво се търси като информация. Тогава подготвих и редица идеи за данни подходящи за отваряне, които ще намерите в този mindmap. В тази статия пък има още доста, които посетителите на този блог са дали. Очаквам отговор от занимаващите се с OGP, за да обощя тези концепции в подробен документ.
В края на януари България трябваше да предостави доклад в няколко параграфа, с които да опише работата си от октомври насам. Част от тези усилия са публична дискусия за отворените данни, е която да се включат НПО-та, журналисти, разработчици и служители на администрацията. Блогът „Отворен Парламент“ писа днес, че са получили отговор от секретаря на кабинета, че скоро такава дискусия ще започне в портала за обществени консултации Strategy.bg. Доклад за напредъка ни все още няма, но има уверения, че до края на Март ще заявим ангажименти за данните, които ще бъдат отворени.
Хубавото в случая е, че темата за отворените данни и абсолютната прозрачност в управлението набира инерция у нас. Когато започнах да пиша за това преди две години съвсем не беше така. Днес дори се говори за пълно отваряне на бюджетите на институциите. Покрай данните за ражданията, които отворих преди месец, министър Константинов писа в коментарите, че харесва идеята и се интересува от темата. Изпратих му обща концепция и идеи какво може да се отвори в здравното министерство и сега очаквам отговор. В Twitter пък посланик Уорлик ми писа, че президента Плевнелиев също се интересува от отворените данни като средство за прозрачност. Очаквам отговор от екипа му на мейла ми.
Още по темата ще откриете в статиите тук. Ще следя темата и ще пиша, когато има някакви новини. Макар отворените данни да изглеждат безполезни за обиковенните хора, когато ги визуализираме и анализираме излизат интересни модели и изводи. Може не само да откриваме взаимовръзки, неефективност на администрацията и потенциална корупция, но и да намираме нови бизнес възможности и заблуди, които сме имали за обществото и процесите, от които сме част. Ето няколко проекта, в които съм отворил различни данни:
Все още работя по изчистването на данните за обществените поръчки, обръщане на данните на парламента в други формати и се опитвам да убедя Агенцията по вписванията, че плащането за информация от ТР е глупаво и вредно.