Приятелството ми с Елфа ме е водило на всякакви странни места. Хубавото е, че винаги си тръгвам от там с хубави спомени, разбира се защото Марти успява да прави нещата различни.
Този път ме отведе надолу по мазни, черни стълби обвити с вериги, под зоркия поглед на скелет, под земята, където миришеше интересно и беше пълно с тъмни персонажи.
Причината да се съглася да го направя беше основно, че исках да разнообразя сънищата си! Писма ми да сънувам само умни мъже с бради и кожи брулени от вятър и път, с които пием бренди, правим страстна, но нежна любов и разхождаме кучето. Реших, че малко кошмари ще ми дойдат добре и слязох по стръмната и мазна стълба и отидох на представянето на антология на българския хорър! Книгата се казва “До Ада и назад” и вътре има разказ на Елфа.
Има още разказ на Бла, любимия ми Бла Узумаки или Благой Иванов. Човекът зад Spiral’s Buzz, винаги усмихнат, вечно влюбен в зомбитата и напоследък прекрасно брадясал – като за писател. Не, не съм го сънувала. А Бла, между другото, е парче писател. Разказът му в антологията е страхотен.
Третият автор, с който съм частично запозната, основно защото беше редактор на първата книга на Марти, е Адриан Лазаровкси. Адриан е автор на “Завладей българите” и “Завладей българките”, преводач на Стивън Кинг и въобще човек на книгите. Прочетох разказа му за един чай време, като на шега, и много ми хареса. Добре написан, с доза история, доза философия и доза фантастика.
Не мога да не спомена и корицата на Петър Станимиров. Страхотна! (Снимката горе е крадена от него.)
Между другото, очаквам Мартин да се включи и в написването на новия Атлас на България, примерно. Само такова не е писал тая година.
Книгата е на пазара, ще я познаете.