Може би си спомняте тегобите ми с Дупката на моята улица. Ако не знаете за какво говоря, просто последвайте линка и ще разберете. Този път епистоларни послания от кметската власт не съм получила, но вместо това стана ето какво:
1. Преди около три седмици, като отивах сутрин на работа, заварих Дупката зарита с чакъл. Понеже беше студено, той се смеси с поразтопения през леда сняг, а после замръзна плътно и не помръдна от това си състояние някъде до миналата седмица, когато ледът се стопи, а чакълът, съответно, се разстла по улицата.
2. Тази сутрин отивам на работа и що да видя, Дупката закърпена! С асфалт!!! Не бях подготвена с фотоапарат, за да документирам чудото, та на тоя етап ще се наложи да повярвате на честната ми дума. Усещането е неописуемо. Изпълнена съм с възхищение, радост и вяра. Яд ме е само, че чудесата стават единствено по вечерно време, та кварталът не може да се отдаде на спонтанни народни веселия и е възпрепятстван да разнася чудотворците на ръце.
И така, честита да ни е новата закърпена дупка!
Filed under: Психиатрично отделение, Разни Tagged: Варна-дупки, дупки по-улиците
