Бъдещето на Женския пазар в София е отново актуална тема. От около 2006 медиите бомбардират със заключенията си, колко ужасно място е Женския пазар и как най-добре би било да бъде премахнат. Това е поредна тема, която разделя на две жителите на София. Едни са категорично против мястото да се пипа, a каквато и да е намеса да бъде внимателна и щадяща. Други мислят, че проблемите в града се решават като ги скриеш, докато те не се появят отново там където ти не ги виждаш.
Проблемът става видим след оплаквания от жители на сградите около пазара, които по във времето преди 2006 са изпитвали доста големи неудобства от тогавашното разположение на пазарните сергии по тротоарите. След акции неудобните сергии се премахват и тротоарите се освобождават. Въпреки това качестовото на пазара като публично пространство прогресивно се влошава. Чудейки се какво да направи по този въпрос фирмата, управляваща пазара, наскоро стартира конкурс за преустройство на пазара в частта му между ул Кирил и Методий и бул Тодор Александров. В тази връзка общината нареди да се премахнат около 65 сергии от пазара като ги обяви за незаконни, въпреки че взима наем за тях. И независимо от този изключително бегъл (и недостатъчно убедителен) опит за прозрачност на процедурата за преустройство на пазара, проекти за мястото можеше да видим по медиите и в сайта на Пазари Възраждане много преди конкурса. Всички тези проекти, които съм видял дотук третират зоната по един и същи начин – премахват всичко съществуващо, за да добавят нещо с неясна стойност, което не адресира реалните проблеми на мястото. Аз лично (и не само аз) мисля, че всичко което предстои да се случи с пазара застрашава от премахване едно от най-традиционните места с градски характер в София.
Защо казвам ‚градски характер‘? Замислете се коя е най-съществената разлика между селото и града или между малкото и голямото населено място? Характерно със сигурност е, че градът приема различията в много по-голяма степен. Не твърдя дали това е добро или лошо, просто е така. Градът е мястото където всеки би могъл да намери себе си, да намери работа, да намери разнообразие, образование, култура (в общия случай в по-голяма степен от малкото населено място). И заради това градът започва да се характеризира с разнообразие, плурализъм, възможности, но и конфликти. Едно от малкото места в София където виждате цялото многообразие на града София – богати, бедни, туристи, българи, цигани, чужденци, туристи, емигранти, млади, стари, християни, мюсюлмани и какви ли не други, които имат определени отношения – е Женския пазар. Няма друго място в София, което по такъв начин да дава еднакво градско пространство на всички и да работи по подобен начин. Може би само Битака, но той не е в центъра на града. Въпросът е, заслужава ли си такова място да се загуби?
Уличната структура на северозападна София около 1800г.
Ще се опитам накратко да разкажа как пазара се е образувал във времето, както и какви преустройства и трансформации е преминал. Добре е да сравним историческите процеси на „европеизация“ в София. Европеизацията не е идея от последните няколко години, а по-скоро от последните 150. Такава е била основната концепция за развитие на София и след Освобождението – облик на европейска столица, каквото и да означава това точно. Всъщност тогава „европейска столица“ е означавало Виена и основните влияния върху градското развитие и архитектура идват оттам. Не съм сигурен в момента има ли следващ фаворит за подръжание. Ако погледнем плана на София около Освобождението ще забележим неправилната улична структура на Османско селище – Христо Генчев я нарича „ядката“, заради приликата на плана с орехова ядка. По това време съществуват няколко традиционни пазара, разпръснати из центъра на града – Житен, Конски и Говежди. След приемането на първия план на София повечето пазари и чаршии са разрушени и преместени на мястото на днешния Женски пазар. По това време през улицата е минавала река, която се е вливала в река Владайска. По протежението ѝ е имало три воденици и толкова джамии. Реката е продължавала по протежението на сега изоставените жп линии на гара Запад, които общината в момента иска неуспешно да превърне в парк Възраждане. А в същото време момчетата от Трансформатори се опитват да ѝ подскажат като развиват идеята парка да бъде не в една точка, а като линеарен обект, каквото е представлявала реката някога.
При първото прочистване на пазарите в София те се събират в зоната на сегашния Женски пазар.
Но да се върнем към пазара – след влизането в сила на плана от 1881 можете да видите драстичната разлика, която настъпва в уличната структура на София и в частност на зоната около Женския пазар. Интересното е, че въпреки толкова модернистично спуснатата от властта нова структура на града, която буквално разрушава всичко съществуващо, булеварда на пазара е запазен. Виждате на картата как някогашния бул Драгоман (сега Ст Стамболов) представлява диагонален преход през строго ортогоналната улична мрежа възприета от града. Реката е зарита и (доколкото знам) в момента минава под улицата.
Новата структура на града след плана от 1881г. Едно от малкото запазени улични линии е тази на Женския пазар (бул Драгоман, сега Ст Стамболов).
В същото време след Освобождението има и голяма промяна в социалната структура на града. Всички не-българи – евреи, турци, цигани, арменци са изгонени от центъра на София и заселени в квартала Ючбунар (Три кладенеца) – западно от Женския пазар, накъдето е първото разширение на града. В Ючбунар започват да пристигат и мигранти от селата и съседните държави, които намират квартала като най-подходящ за заселване. За новодошлите най-лесния начин да намерят работа и прехрана е пазара и търговията. След това ново разположение на градското население, Женския пазар се оформя границата между по-бедната част на града и съответно по-престижната. Граница, която ако се замислите, съществува и до днес. Познавате масовата обич към Стара София в частта и около Градската градина и Ал Невски. И същевременно ненавистта към зоната след Мария Луиза, Лъвов мост, Сливница и Банишора, независимо, че те са част от същата тази Стара София. Разликата е в социалните класи, живели и живеещи в съответните места – Женският пазар остава „другото място“, около което никой не иска да ходи. И в този ред на мисли пазарът се превръща в пресечната и конфликтна точка на бедни и богати, както и различни култури още в онези времена.
Застрояването на зоната около Женския пазар в началото на XXвек.
След Втората световна война, когато България става планова икономика, пазарът също е запазен и даже включен в тогава действащата система за дистрибуция на продукти. По време на комунистическото управление в България частната търговска инициатива е намалена до минимум и стоките, от които потребителите имат нужда са разпределчни от въпросната дистрибуционна система от магазини. Въпреки че пазарът по условие е място за частна търговска инициатива, той все пак е запазен от управлението като традиционно място. По това време държавната икономическа система е насочена повече към производството на стоки и по-малко към нуждите на потребителите. Оттам и често в системата има несъответствие между стоките, от които пазарът има нужда и предоставените такива – често има недостиг. В такъв момент местата като Женския пазар (тогава пазар Георги Кирков) и Софийския битак играят ролята на задоволяващи потребителските нужди. И по това време Женският пазар остава със славата на място където могат да те излъжат или оберат и като място на среща на много различни социални слоеве. Някъде през 70-те и някои от жителите на квартала започват да се оплакват от пазара в този му вид и да искат преструктурирането му.
След като през 1989 икономическата система в България се променя и държавните граници са отворени за движение на хора и стоки, има очаквания места като Женския пазар да изчезнат, заради навлизането на много и разнообразни пазарни играчи. Но не става точно така – преструктурирането е последвано от дълбока криза, жестока инфлация, безработица и обезценяване на лева. Тогава подобни пазари стават спасение както за много безработни, които започват да пътуват до съседни страни и да носят и препродават евтина стока, така и за огромния брой внезапно обеднели хора. Цените в много от другите магазини за официални стоки са непосилни. А в същото време расте желанието у хората за консумация на продукти. Женският пазар става място, където освен хранителни продукти се продават и много евтини турски стоки, фалшиви маркови дрехи, но и традиционни грънци, железарии и битови стоки. С отварянето на границите след 1990 в България пристигат и много мигранти от Близкия изток, най-вече Сирия, Ливан и Палестина. Хората, които посещават пазара ежедневно привличат много търговци, които започват да отварят малки магазини в околността. Това правят и много от мигрантите. Така по ул Цар Симеон се появяват магазини с арабски продукти. Малко по малко сградите в цялата околност на пазара вече стават обитаеми от малки магазини за дрехи, битови стоки и храни, а квартала продължава да е едно от най-оживените места. Пазарът е посещаван от до 15‘000 души дневно.
Женският пазар днес с образувалата се около него зона от малки магазини.
Така стигаме до днес, когато медиите описвайки Женския пазар, бълват заглавия за „престъпления“, „дилъри“, „крастави жаби“, „измет“ и т.н. Много от тези заглавия са индуцирани и от общински съветници, които виждат бъдещето на пазара само чрез абсолютното му премахване. Защо, ще попитате? Защото така искат хората, които живея там, ще ви отговорят общинските съветници. Затова започва разработване на различни проекти за преустройство на пазара. Първият е на арх Никифорова и предвижда тотално премахване на пазара между ул Кирил и Методий и бул Тодор Александров. Освен това под тази част да бъде изграден двуетажен подземен паркинг. Специално място се отделя на рампите за влизане на колите под земята като основни елементи в композицията на проекта. Случайно или не при изпълнението на подземния паркинг би трябвало да се изсекат всички дървета по протежението на бул Стефан Станболов между ул Кирил и Методий и бул Тодор Александров. Не знам дали в Института за паметници на културата могат да защитават и природни обекти, но ако могат не ми е ясно как могат да не защитят дървените линии по протежение на улиците в центъра. Все пак те са едно от най-характерните неща за Софийския градски пейзаж, постигнато в началото на 20 век. И е странно, че милеещите за Стара София са много загрижени, когато трябва да се разруши някоя стара къща, но традиционната зелената дървесна структура на града е нещо, което може да бъде лесно заменено за подземен паркинг. По-късно явно фирмата, управляваща пазара, решава да си избере друг архитект в лицето на Амфион, които дават три предложения за пазара с подобни модернистични характеристики – тотално изличаване на съществуващото и ‚модернизиране‘ на пространството и даже запълването на булеварда със сгради. Проектите могат още да се видят на сайта на пазара. След всички тези проекти хвърлени в общественото пространство, накрая се обявява конкурс за работен проект. Съвсем скоро се очаква да видим и резултатите.
Зелената дървесна структура в района на Женския пазар преди и след планирания строеж на подземен паркинг под бул Стефан Стамболов.
Пиша всичко това, защото е много интересно как най-стария пазар в София бива лесно подложен на медийна атака, произведен в най-криминалното (често и критикувано на расов принцип) място. Аз чувам за убийства в какви ли не други места в София като Борисовата градина и пред дискотеки например, но за нито едно от тези места няма проект за преустройство. И в тези публикации почти никога не се чува мнението на живеещите или работещите там. Всъщност чува се и мнението на живеещите – те излизаха на пресконференции да молят общински съветници да „направят нещо“. Обаче се съмнявам, че желанието им е било да променят квартала си до подобна неузнаваемост, каквато предлагат неадекватните на контекста проекти, показани дотук. Те буквално изтриват всичко с тайната надежда да прогонят бедните, циганите или други неудобни за много софиянци хора, някои от които продават на пазара с години. Но всъщност ще отнемат работата и евтината алтернатива на големите търговски вериги, както и ще поставят под въпрос оцеляването на околните магазини и малки бизнеси. И то с крайната цел цените на имотите около пазара да се вдигнат и да станат по-атрактивни за инвеститорите, които можем да гадаем доколко ще запазят качествата на квартала.
Къде би се намирал Женския пазар след планираното премахване на сергиите и евентуалното бъдещо преустройство.
Аз реших да поразпитам хората, които работят на пазара, както и една от активистките от живеещите в района и чух доста различни неща от медийните твърдения, довели до разработването на проектите. Интервюирах 22 човека – повечето продавачи на пазара, някой и живеещи там. Ето какви отговори дадоха те на някои от въпросите ми:
Това може би са четирите най-показателни отговора за това колко неадекватно с контекста е интерпретацията на мястото на пазара в момента. Както и колко на далеч от реалността са твърденията, че Женският пазар е криминално място, където масово се обира и лъже. Ще спомена две продавачки, които споменаха, че кавартала е изключително спокойно място и те биха желали, ако се преустройва пазара, да участват със средства, само някой да ги попита. Много възмутен от проектите за премахване на пазара беше и потомствен ковач от Самоков, който всеки ден от 40 години продава железария на пазара. Той също каза, че ако някой премахва пазара, би трябвало да го попита. Всъщност проблемът е, че въпреки годишната печалба от около 1,6 млн лв, много малко от тези пари са се върнали обратно в качеството на публичната среда през последните години. Например под формата на един червено-син колаж в частта на пазара между бул Сливница и ул Кирил и Методий, където са сменени много неуместно сергиите, а мястото беше ремонтирано два пъти. Сами можете да прецените как седи той в атмосферата на любимата Стара София. За съжаление градът вече е свикнал с подобен тип архитектурни експерименти.
Като заключение бих се обърнал към всички политици, проектанти и други отговорни лица, от които зависи бъдещето на пазара. Бих ги посъветвал преди да правят каквото и да е с бул Стамболов, да проучат много внимателно историята му, както и мнението на хората, които живеят, работят или посещават района, за да може решението, което ще вземат да бъде максимално адекватно и минимално като последствия за автентичността на квартала. Не твърдя, че намеса на пазара не трябва да има, но тя трябва да бъде много внимателна, да бъде най-вече в качеството на публичните пространства и да не премахва социални процеси, които са били внимателно съхранени от политическите бури през годините и са успели да се обособят за повече от век и половина. Има случаи, в които само наистина добър проект може да бъде повод за спорещите страни да достигнат съгласие и да се обединят около общо бъдеще за пазара. Това ще стане ако проектът наистина залага на града като пространство за всички, независимо от различията им. Ако бъдещето на места като Женския пазар не произлиза и допълва историята и контекста на мястото, има голяма опасност да го унищожи.