Трисечна любов, извадка от първа част на чиклит логореята.
ВРАТ (ПОНЕЖЕ ГЛАВИТЕ СЛЕДВАТ)
„…Края на август, началото на септември, аз съм в ID club. Джуркам си уискито и си скучая, когато покрай мен минава един мъж. Минава, значи, Боби, Борислав а.к.а. Урсула едно време. Минава тоя ми ти Боби, с неговата 200-сантиметрова височина, минава си човека и нали тясно, трябва да се плъзне покрай мен, за да мине. Аз – в едната ръка цигара, в другата чашата.
Минава Боби, плъзва се покрай мен и…
БААААААААААААММММММММММММ
ме лъхва една забравена миризма.
Миризмата на мускус, на топли мъжки гърди, на тръпчива кожа, тая миризма ми завъртява главата, все едно е отворила раклата със спомени и оттам ме зашлевяват всички спомени за мъжете в живота ми отпреди девет години. Направо се вцепенявам и изпадам в такъв асфиктичен амок, че явно от възторг и възбуда не усещам как си забивам горящата цигара в разкопчаната риза на гърдите на Боби. Аз толкова съм спряла в точно тоя момент, че я забивам, начи, цигарата, гледам го опулено (в слоу моушън тоя момент става черно-бял, зазвучава ако не Болеро, поне Майкъл Джексън с Give in to me, и толкова дълбоко се гледаме с Боби в очите, че зрителите имат време да си намажат филия с масло) и така седим в блажен амок с привкус на мъжки окосмени гърди, миризма на мускук, секс, парфюм и още нещо (опърлени косми мейби?), докато Боби не ми хваща ръката, не извиква АУХЧ и аз се сепвам.
Боби не е Урсулата, която помните от хиляда-деветстотин-и-дебелия-сняг. Боби е свалил кринолина и екстеншъните и е станал ибасимайкатаимъжа. И докато усмихнато ме прегръща и целува по бузата заради опърлената си мъжка гръд, аз, като в Бриджит Джоунс, паузирам и осъзнавам, че се е случил повратен момент:
аз.искам.мъж. аз.съм.хетеросексуална. Ъ, пак.
Помня предния повратен момент, средата на август, когато бях на 22 години. С първата жена, в която се влюбих, гледахме Господари на ефира в една обща приятелка, която си беше легнала, и тогава въпросната жена ме целуна и аз тогава така: Иииибасимайкатаоуфакшитлеле. После 9 години харесвах само жени, исках само жени.
И сега пак, бек ту бейзикс.
В раклата със спомените от нафталина изскочиха всички спомени за всичко, което харесвах в мъжете и което никоя жена няма, а ако го има, ме отвращава. Изскочиха, значи, и ме плеснаха с цигански шамар през врата и немаше толкова алкохол тази вечер в ID.
Жените са меки и нежни, емоционални и говорят. Те не заспиват след секс, те се гушкат и говорят, стават нежни и любвеобилни. Кожата им е мека, мирише на мляко, на канела, на слънце, бузите им са меки и обли, цялото им тяло е меко, гладко и нежно. Косите им са лъскави и дъхави. Те плачат, когато свършват, гръбнакът им се огъва като обрач, впиват ноктите си в гърба ти и крещят, че те обичат. Те ти правят закуска и ти я носят в леглото. С жените можеш да си говориш с часове, заради самото говорене.
Жените, от друга страна, са цирка на гъза. Те няма да спрат да ломотят по време на любимия ти филм, да хълцат, когато Джъд Лоу запознава двете си дъщери с Камерън Диаз, искат да гледате Love actually ВСЯКА Коледа, искат да ти носят любимата пола, обуват най-хубавия ти панталон, когато смяташ да го облечеш, на втората среща се преместват да живеят у вас, на третия месец искат да имате дете, с тях не можеш да гледаш боксов мач, защото те виждат само безмислени тупаници, пот и кръв от разбити носове. Пак същите жени изпиват 5 бири в някой лесбо-бар и се сбиват с подминаващата друга жена, защото се е допряла до вас на път към тоалетната. На жените им идва цикъла заедно с твоя и у вас става нервен кокошарник, припряно търсене на тампони и превръзки и пристрастяване към Спазмалгон и аулин. Те са мнителни, ревниви, твърде емоционални, бърборят повече от мен (а това рядко е възможно) и могат с часове да анализират тайното послание, скрито зад „Здрасти”-то на друга жена, ама с какъв точно глас го е казала, ама как гледаше, а така, закачливо ли го каза или не, абе тая се прави на недостъпна, но сто про е „от наш’те”. В категорията „наш’те” попадат всякакви женуря, от късо-подстриганите, до тези, които не обичат да ходят с пола, защото през 1988-ма на излизане от тоалетната са си загащили полата отзад в чорапогащника и това им е оставил неизлечим емоционален демидж. Всичкото там женуря в НСА, футболистки, тенисистки, волейболистки, гребкини, лекоатлетиски, джудистки, абе всички –истки са от „наш’те”.
А от раклата изскочиха всичкото мъж, с когото съм била, е така, под формата на един голям, висок, тъмнокос, подивял мъж, с едни големи ръце, и силни китки, и стегнато квадратно дупе, и ох, оня мускул, който тръгва от кръста и слиза напречно надолу под корема, и широките им рамене, в които просто можеш да потънеш, и тръпчивата миризма на мускус на кожата им, и грубоватата им кожа на гърба, и наболата им брада, която драска бузите и брадичката ти, и грапавият им език, който ти стига до сливиците, и ръмженето им, докато сънуват нещо или когато правите секс, и това как те вдигат с една ръка като кукла и те хвърлят и се мятат върху теб. Изскочи всичкото мъж, което не ломоти по време на филма; което, ако се разстрои на някой филм, ще пусне тайно сконфузна сълза, а на теб ще ти се скине сърцето от умиление; с които няма да обикаляте моловете до апокалиптичен припадък в някоя пробна в чудене тая ли турско-синя пола или онази в индиговото синьо (!?) и изобщо…всичките подробности на един мъж, ама такъв, мъж на място.
Много е страшно след толкова години гей активизъм, две сериозни връзки с жени, едната от която завърши със социален статус самотна майка с дете, епик битката с майка ми за правото да си живея живота с жена и всичко, всичко, което ми се е случвало за толкова време, страшно е, плашещо е да осъзнаеш, че вече не те привличат жените.
Ами сега?! Как ще кажа на майка ми? Какво ще си помислят хората? А бившите ми гаджета? Дали ще си загубя работата сега, като разберат, че след толкова гордост и пресрилийза как виден ЛГБТ активист е станал част от екипа им, разберат, че харесвам мъже? Оубожемой, а най-страшното: какво ще си кажат приятелите ми във Фейсбук? Ми в Туитър? Ах, сигурно е просто фаза, ще ми мине…Ще се оправя, ще си се кротна с някое момиче и ще си лесбийстваме во век веков, аз ще съм със синя коса, а тя ще ми подава бастунчето и ще ходим на сбирки на други бабички лесбийки да четем Вирджиния Улф. Гугълнах си името, баси, 40 страници гейщина. Не, не може да харесвам пак мъже, неможенеможенеможенеможе. Това е грешно, не е правилно, противоестествено е. Ами Църквата, ами поповете, с които съм спорила, че Бог ни е създал всички такива, каквито сме (е добре, де, не съм го казала точно така, ама тва беше идеята)? Сега дали като Дядо Иван да не основа Център за лесбийки в преход, може да ми отпуснат и държавна субсидия? Ще го кръстя Център за сексуално осъзнаване и ще е под егидата на Патриарх Кирил, с миряните ще построим гараж за автопарка му. Ами медиите? О, боже мой, в какво се забърках, сега ще трябва да се обадя на Ани Цолова да ми отделят 20-тина минути в сутрешния блок и после задълже трябва да отида в На кафе при Гала, иначе все едно не са ме давали по телевизията. Дали да не пиша до Бареков, той сигурно знае какво да направя? Дали Мира Радева ще пусне екзит-пол да проверим тенденциите и дали редовия български гласоподавател смята, че е ок да харесвам мъже? Според мен, една широка обществена дискусия по повод моята хетеросексуалност няма да навреди, ще се обадя на Кунева. А и струва ми се задължително Карбовски да направи поне един Отечествен фронт за бившите лесбийки-хетеросексуалистки, ще му предложа да снимаме първа част в Светия синод, а втора във фоайето на някой крайпътен мотел, на заден кадър тираджии и проститутки пушат цигара след цигара и пият мента с ракия. Ще е много вижуали дайнамик. Поне една-две законодателни инициативи по този повод трябва да се предложат, мисля, че Тотю Младенов ще подходи с финес към темата, освен ако не го уволни Борисов заради грешен избор на вратовръзка в него ден. Милена Фучеджиева може да направи нов сериал, аз ще съм главната героина, ще е продължение на Под прикритие и ще се казва In the closet. Е, поне вече ще мога да дарявам кръв, щото, нали, гейовете не могат. Ама все пак, да подходим наистина сериозно към тази личностна драма. Не може ли поне да съм бисексуална, да кажем че харесвам и мъже, и жени? Не, не, аз нещо трябва да направя по въпроса, тва не е наред.
Възможни реакции на приятелското съсловие и родителското тяло:
Магда: Кво пък толкова? А ако беше Кичка Бодурова? Важното е секс да има, а иначе аз сега ще варя конфитюр от жълъди и после отивам да снимам как оня сминдух Борисов ще реже лентата на Халеевата комета.
Юлия: Леле, какич, разби ме. Аз …просто не знам. Дай джина, че скоро ще имаме бебе и отказвам алкохола. Обичам жена си!
Диди и Вили: Ъъ…(пауза). Колко бира има? (палят цигара) Лелелелеле, не мога… Ти верно, че си дива, ама това дори за теб е изненадващо. Нямам търпение да видя какво следва.
Полина: Тва, връзките между две жени, не просъществуват, да знаеш така или иначе. (издухва дима от цигарата встрани от гаджето си жена, която гледа като нещо средно между изнасилен сом и изненадан жираф).
Деси: (тя нищо не казва, защото ме познава и от мен може да се очаква всичко.)
Мишо: Ха, ново 20, ти се сети!
Михаела: Откакто те видях да скачаш от ония 15-метровите скали в Созопол надолу с главата, нищо вече не ме учудва, диване.
Лора: Като те слушам как говориш за мъжете …аааа, онова ти описание ме кара лекичко да преглътна жално:) и замечтано… Ама лошото сега е, че си конкурент, да го еба…
Майка ми не казва нищо, но отива да коли агне и дава курбан. Пали 83478283629 свещи за благодарност и радост в кварталната църква, изтупва чеиза от нафталин и вече се е филмирала как Максим си има чистак нов, лъскав татко, ако може да е от село, за да има на трапезата прясно мляко домашно, месо и домати биволско сърце.
Аз не се давам лесно. Взимам крути мерки, подхождам решително и без капка финес, впускам се в атака срещу настъпилата хетеросексуалност. С Венета, двете й невероятно красиви и стегнати гърди, за които аз откачах, и още две момичета отиваме в Essence, където аз си махам главата с боже-не-знам-какво-и-колко-пих и хващам някаква жена, за която помня само, че е с дълга коса. Прибрали сме се, лазейки очевидно след диря от алкохол и втечнен черен дроб, с Венета и двете й цици, съблекли сме се и сме спали в едно легло, в което се оказа, че наистина само сме спали.
Събуждам се втрещена, разочарована и с най-тежкия описан в историята махмурлук на другия ден, но решавам да не се предавам толкова лесно. Отивам на среща с нацелуваната жена от Essence, която се оказва пер-фек-тна. С руса дълга коса, красива, умна, на моята възраст, с дете на 8 години, със стабилна работа, уравновесена, самостоятелна, без емоционален багаж, без видими психопатии, неврози, тайно досие на сериен убиец, с две ръце, две очи, крака, гърди, корем, всичко, абе всичко си има момичето. Начи ако трябваше от каталог да си поръчам жена за мен, щеше да е тя.
Има само един проблем. Че е тя. А аз искам той. Явно трябва да се примиря. Ще се хетеросексуалства.“
Filed under: размишления по теми всякакви Tagged: Трисечна любов, чиклит
