В събота, от 11:00 до 15:00 ч., край Паметника на Съветската армия ще има повторен протест срещу споразумението АКТА. И смятам да отида на него.
Да, правителството обяви, че “замразява” работата си по АКТА. Но като се има предвид, че потайността е крайъгълен камък на това споразумение, не е ясно дали няма да го размрази и приеме тихомълком. От една страна, би било логично да изчака становището на Европейския парламент. От друга страна обаче, би било логично и да бъде притиснато от про-АКТА лобитата да действа, за да даде “пример” за ЕП. Докато България не оттегли подписа си под АКТА, споразумението може да бъде одобрено във всеки момент. Затова, докато този подпис не бъде оттеглен, опасността не е отминала.
А тази опасност изобщо не опира до “торентите”. В Интернет има повече свободна музика, книги и дори филми, отколкото мога да изслушам, изчета и изгледам. Да не говорим, че срещу десет-двайсет лева на месец човек може да си купи предостатъчно изкуство – било като филми с отстъпка, било като абонамент за кабеларка или Интернет с ТВ стрийминг, било като просто радиоапаратче, с което да си слуша някое от стотиците радиа. (А специално при мен има и още един фактор – чукча писател: да пиша ми е не по-малко интересно, отколкото да чета. 
)
И друго: технологиите за споделяне на информация са на светлинни години пред технологиите за проследяването им. Засега се използват най-лесно проследимите, защото са и най-удобни за потребителя; ако проследяването обаче стане масово, лесно ще се мине към по-трудните. И увеличаването на дистанцията е много по-лесно и евтино от намаляването й, просто защото шифроването е много по-лесно от разгадаването на шифри. Така че P2P обмяната не е под реална заплаха от АКТА, или почти каквото и да е друго. По същата причина надали е под много реална заплаха и другото следене в Нета: даже китайците намират как да заобикалят Великата си стена. Ще има отделни хванати, ще се наложи да научим някои нови програми… и толкова.
Не е така обаче положението с творенето. Филмът със “защитата на правата на творците на изкуство” вече сме го гледали. В САЩ, когато бяха въведени софтуерните патенти. “За да защитават правата на истинските иноватори, малките компании, срещу хищните големи…” Какво стана после с малките софтуерни компании в САЩ видяхме всички. А в момента гледаме и какво става с големите, подгонени пък от патентните тролове. Отне 30 години, докато се изпробват начините и се отработят механизмите, но стана. И както вече всичко е проиграно, втората прожекция надали ще отнеме толкова дълго. Особено пък у нас. Единствената разлика е, че САЩ в началото на филма поне имаха софтуерна индустрия…
Добре де, и без изкуство може да се живее. (Тъкмо инати като мен ще почнат да минават за творци.) Само че болните не винаги могат да живеят без достъпни ценово лекарства – а има сериозен риск АКТА да ги спре, или ограничи сериозно. Както, впрочем, и всякакви други не-оригинални-маркови стоки. А също и да затрудни сериозно писането на учебници и преподаването. Тръгне ли се по този път, следенето в Интернет направо няма да го имаме за проблем.
Дали не преувеличавам, и не се боя от призраци? Може би да. Но ми се струва доста по-вероятно страховете ми да са основателни. Още от 1994 г. България е член на споразумението ТРИПС, което АКТА твърди, че наследява. Само че ако човек сравни внимателно двете споразумения, открива нещо интересно. ТРИПС вече съдържа всичко, необходимо за изкореняването на кражбата на търговски марки и подобни. Има ли политическа воля да бъде спазвано, проблемът ще изчезне. “Надгражданията” на АКТА не ги виждам как биха могли да доведат до друго, освен до изброените по-горе ефекти. Всъщност, не виждам как биха могли да целят друго освен тях. И старателно пазената около АКТА тайна (често в пряко нарушение на закони и правила) ме кара да мисля, че това целене е умишлено… Оттам нататък, в Нета има оценки на какви минимални суми възлизат дадените около АКТА рушвети. А те надали са дадени за благотворителност – далите ги с гаранция ще искат да си върнат парите, с лихва. АКТА новосъздава точно една категория от начини за връщането им – нещата, които описах по-горе. Много ми се иска да не съм прав, но се боя, че съм.
Затова и смятам, че АКТА не е изгубена кауза. И че е нужна още доста борба и напомняне, за да замине в историята. Основната част от тази борба ще е преди заседанието на Европейския парламент, което ще разглежда АКТА, някъде към края на пролетта и началото на лятото. Но и междувременно е добре да има хора. Да се вижда и да се знае, че има будни, които следят – и при нужда протестите могат лесно и бързо да изригнат отново, в пълна сила.
… А имам и интересна и привлекателна вест. Има ли наоколо желаещи да се научат да пишат? Един истински писател – Любомир Николов – смята да организира писателски уъркшоп. Засега планът е уроците да текат онлайн. (Още не зная как точно, но съм сигурен, че Любо вече има план.) От време на време се предвиждат и срещи на живо, за който може да дойде. И първата от тези срещи ще е на протеста срещу АКТА.
Там желаещите ще могат да видят на живо автора на куп популярни фантастични книги и на над 30 книги-игри (помните ли псевдонимите Колин Уолъмбъри и Тим Дениълс?). Същият е и легендарният преводач на “Властелинът на пръстените” (и “Силмарилион”, и “Недовършени предания”, и “Книга на изгубените легенди”). Пак той е превел доста неща на Стивън Кинг, на Ричард Морган, на Робърт Шекли, на Джон Гришам, на Алън Фолсъм и още куп други автори. Да си поговорят с него. Да вземат от него автограф.
И, разбира се, да се запишат във виртуалния му писателски уъркшоп. Ако имат смелостта да се научат да пишат.
Защото протестирането срещу зли закони, предназначени да напълнят нечии джобове за сметка на твоите, е само половината от спирането им.
Другата половина е творчеството на хора, които не са съгласни с АКТА. Защото то е, което демонстрира най-добре, че такива споразумения вредят на творците, вместо да им помагат.