Лекторите на Форум Здраве 2012:
ИРИНА ДЖАМБАЗОВА
diabet.bg
—
Ирина е много сладка. Така поне ѝ казвали като била малка. И един ден, след като била станала вече голяма, то се оказало съвсем вярно. Тя била по-сладка от повечето си приятели, но с всяка такава характеристика идват и сериозни отговорности. Нейната сладост не трябвало да излиза извън рамките, все пак. Никой не обича да му идва байгън. А докато се опитва да не преподслади манджата, Ирина се занимава с комуникации и връзки с обществеността. На и за какво ли не. И солено, и горчиво, и стипцово, и лютиво.
А на Форум Здраве ще ни разкаже за това как една болест е променила живота й.
—
Горичка: Най-хубавият ден?
Ирина: Спокойният и семпъл.
Най-голямата спънка?
Пристрастеността към илюзорната ни, винаги търсена, но никога не откриваема идеална същност, физика, форма. Или просто два еднакви чорапа, когато закъсняваш за работа.
Най-лесното нещо?
Да се откажеш.
Най-голямата грешка?
От която не е научено нещо мъничко.
Коренът на всички злини?
Стресът.
Най-хубавото развлечение?
Да откриваш.
Най-лошото поражение?
Това, което поражда самообвинение, което е излишно. Защото няма най-голямо поражение.
Най-добрите учители?
Най-неочакваните, които срещаме, когато най-малко очакваме.
Най-първата необходимост?
Бучка любов.
Най-голямото щастие?
Да се приемеш.
Най-голямата тайна?
Тайна майна.
Най-неприятният недостатък?
Да се взимаме прекалено на сериозно.
Най-опасният човек?
Е това е лесно, самата аз.
Най-коварното чувство?
Вината и страха от промяната.
Най-красивият подарък?
Всеки даден с желание, истинско.
Най-необходимото?
Разбирането.
Най-краткият път?
Не най-правилният.
Най-приятното усещане?
Вкусна храна, приготвена с много любов и споделена сред сладки приказки.
Най-добрата защита?
Самоконтрола.
Най-доброто лекарство?
Вярата, че всичко всъщност ще е ок.
Най-доброто удовлетворение?
Да не се отказваш, въпреки всичко.
Най-мощната сила на света?
Желанието за живот.
Най-стимулиращият дар?
Утвърждението в нечии важни и обичани очи.
Единствената реалност?
Тази дето я живеем всеки ден, приемайки я затова, за което е. Критично, реалистично, комично, романтично.
Здравето е?
Онова, което като го имаме го слагаме след всички задачки, хора, емоции и нерви. Същото онова, което ни го връща тъпкано заради това същото пренебрегване и реве по-силно от най-сърдито, нацупено и насрано бебе. А когато го оценим е може би ужасно късно. И като всяка изпусната привързаност сме способни на невъзможното до края на живота си, за да възобновим аферата си с него. Да се обичаме, но и да се караме. Някъде в баланса между тях се крие смисълът от всичко.
За какво ще ни разкажете на Форум Здраве?
Защо смятам, че да се разболееш от нещо, което не си отива просто като една настинка е ОК. И как животът може да се промени и по хубав начин. Или просто да продължи. Интересно.
—