![tanya]( "tanya")
Фото: архив Таня Петрова
С многогодишен стаж в словосъчетанието "градска култура",
Таня Петрова се е превърнала в нещо като прецизен емоциометър за всичко „яко”, на чиято независима оценка можеш да разчиташ всеки път когато старата ти кожа ти доскучее.
Виртуалният й лофт е място за вдъхновени хора, с ясна цел и амбиция да променят света около себе си (в добрия смисъл), търсещи провокации извън траекторията офиса-вкъщи . Там те посреща 360 градусова панорама на контрастни настроения, строени като сценичен реквизит във филмово хале. Докато ти се мотаеш там, Таня търси нова работа, пише за
Capital Light, Cosmopolitan, Интро и продава
книгите и
дрехите, които вече са изпълнили мисията си при нея.
Как я караш напоследък?
Вече се наспивам. Избирам как да прекарвам времето си. Занимавам се неща, които ме интересуват наистина. Срещам се с малко, но готини хора. Имам време да чета книги.
Как успявам ли? Напуснах работа. Хаха! Всичко е временно, разбира се, и гледам да му се наслаждавам. Моментът съвпадна със зимата - хем е готино да си седиш вкъщи, хем не ти трябват кинти за трещене по партита и пътувания.
Човекът, който ще наемеш, за да ти свърши работата?
Не искам някой да ми работи. Знам с кой искам да работя, обаче, и бих направила мозъчен тръст с тях! Някаква организация за промиване на мозъците на масите до превръщането им в ритмично цъкащи машинки с порив към труд и творчество.
Най-тъжната история, която си чувалa?
Последно гледах
това клипче.
А вие как бихте постъпили? Казвате ли на своите любими хора колко държите на тях и защо?
Твоят топ 3 за деня?
На път в колата в мъгливо време. Бензиностанциите.
Мъжът до мен.
Загубих айпода и смартфона си. Нямам музика, докато съм в движение. Бях отвикнала от звуците на града. Слушах на слушалки и докато шофирах (знам, че не е окей). Сега, докато бродя по улиците, ту ми се иска да не разбирам езика, ту чувам някакви spark words.
Слушам стари неща, комфортно ми е, според настроението. Последният филм, който ме накара да се замисля - Elegy.
Sleeping Beauty е непоносимо красив. Войната на боговете - зрелищен. Уважавам безкрайно много, когато някой положи къртовски труд, за да постигне нещо запомнящо се. Хубаво е, когато има вроден талант, но усилията, за да постигнеш една цел, отличават онези, които заслужават признание, от късметлиите.
Inside Job - да обясниш финансовата криза толкова изкусно и достъпно - безценно.
Иначе с нетърпение чакам да излязат The Great Gatsby и Extremely Loud and Incredibly Close.
Винаги чета по няколко книги едновременно. В момента са “Изворът” на Айн Ранд (започнах я най-накрая, ако оцелея да се готви “Одисей” на Джойс!) и разреждам със “Среднощен дневник” (първият словашки интернет бестселър, по дяволите! и то приятен!). Леко встрани лежат “Мидълсекс” и “Крадецът на книги”.
Едно доказателство за края на света?
Лейди Гага
Музиката, която няма да пуснеш на ближния си?
Много мразя като пусна парче, което смятам за велико, и да чуя “аха” или “да бе”. Рядко пускам музика на някой определено и ако го правя, гледам да внимавам.
Най-самотното питие?
Изстиналото кафе на бюрото в понеделник.
Любимата абревиатура?
nsfw
Най-тъпата лъжа, на която повярва?
Имам известна идея, но ако призная пред себе си, че е лъжа, ще загазя. Затова си затварям устата и си опичам акъла.
Какво му куца на БГ кунста?
Че кунстлерите се взимат насериозно? Че пият много, работят малко, оплакват се много, чукат малко...
Трябва ли да пращаме нещо в космоса и какво?
Ако ти кажа, ще ме наречеш расист.
Списанието, на което искаш да си корица?
Искам да си говоря с “корици”, да ги снимам, да пия кафе с тях, да се возя в асансьора с тях. Искам да видя хората зад кориците.
Звездата, на която ще дръпнеш шалтера?
Всички с липса на вкус за бизнес, стил, морал.
Кога научи правилата на движение?
Онези, които ти трябват, за да вземеш шофьорска книжка - бързо. Иначе - важното е движението, не правилата.
Тормозелa ли си съученик като малкa?
Хах, аз бях тормозената. После ми казаха, че малките мъже така показвали привличане. И после защо толкова жени се вързват на приказки като “бия те, щото те обичам”.
Какво ти се колекционира?
Познанства.
Личната ти прогноза за времето?
Доверявам се на личния си
синоптик.
Хващаш ли се на социалните мрежи?
Всички сме вътре. То си стана като телефона и течащата вода. Вече не можеш да бъдеш съвсем и изцяло сам.
Две повече ли е от едно и ако да, за колко време?
Повече е. Няма как да избегнеш този факт. Двойна сила, двойна доза идеи, двойна доза страхове и комплекси, но два мозъка, които да ги разрешат. Важно е две да се възприемат и чувстват като част от едно по-голямо цяло число, а не като две единици завързани една за друга.
Ако си куче за боеве, как мислиш ще се справиш?
Ще съм от онзи тип кучета, които провокират с джавкане и когато противникът избеснее, аз вече ще съм далече, дразнейки друг противник :)
Пука ли ти за глобалното затопляне, ама честно?
Пука ми много ясно. Има огромна разлика между сезоните, когато бях на 7-8 години и сезоните сега. Помня дълбок сняг, топли лета, постепенно настъпваща пролет и любимите ми есенни дъждове. Сега е доста извратено. Амплитудите във времето наподобяват амплитудите в настроенията на хората. Времето всъщност влияе на всички ни, не случайно англичаните са го превърнали във вечна тема за разговор.
Искаш ли хората да те помнят непременно с добро?
Колкото повече пораствам, все по-зависима ставам от хората, което има плюсове и минуси. И май да, бих се радвала да ме свързват с хубави емоции.
Градска невромантика, или селска идилия?
Селска идилия с градска невромантика на 10-20 км. Целият свят се движи в тази посока.
