Vergangenheitsbewältigung е терминът, с който германците наричат процеса на “справяне с миналото“. Да осмислиш миналото, за да го преживееш – това е било начинът да надмогнат тъмната сянка на нацизма, белязала следвоенното развитие на Германия. Всяка държава, преминала през епоха на тоталитаризъм, неминуемо се изправя пред този труден момент и от ефективността на “справянето” зависи доколко бъдещето ще е успешно и необременено от спорното наследството.
В България Vergangenheitsbewältigung така и не беше осъществено. Българското общество предпочете да заживее с митовете, вместо да се изправи срещу наследството на провалилия се комунизъм и да започне наистина на чисто. Обаче изминаха повече от 20 години, израсна цяло едно ново поколение и без да имаме консенсус относно епохата на комунизма, дойде време за Vergangenheitsbewältigung на Прехода. Опит за нещо такова представлява книгата на българския емигрант Илия Троянов – “Кучешки времена. Революцията менте – 1989″. Странна и показателна е нейната съдба – написана и издадена на немски в Германия в края на 90-те г., книгата така и не вижда бял свят на българския пазар до 2008 г., публикувана от изд. “Балкани”. Днес на вниманието на читателя е новото й издание, дело на “Сиела”.
Image may be NSFW.
Clik here to view.
“Кучешки времена” е невероятно горчив анализ на българския преход и т. нар. “нежна революция” от края на 1989 г. с множество препратки назад към времето на социализма и неговите герои. Като страничен наблюдател (семейството на автора емигрира в Германия още през 1971 г.) Илия Троянов сваля маската на целия бутафорен “преход”, който вълнува българското общество вече толкова години и за когото така и не успяваме да се разберем дали е свършил или не. Зад тази маска лъсва една зле скалъпена митология, залегнала в най-новата ни история едва ли не като чиста монета – заблудата, че на 10-ти ноември 1989 г. е свалено комунистическото управление на страната, идва демокрацията, започват реформите, България тръгва към Европа и прочее устойчиви митове.
Безмилостният анализ на българския “преход” започва с припомняне на една от последните изяви на Тодор Живков, докато още е на власт. В същата онази реч, от която всяко хлапе днес като папагал повтаря изолираната реплика “сега навсякъде има матриал” всъщност бившият първи казва много любопитни неща и в общи линии начертава основните насоки на бъдещата демократизация на страната – разбиване на еднопартийния модел, отваряне към пазарно общество, насърчаване на частната инициатива. Страница след страница авторът изследва генезиса на т. нар. “промяна”, главните участници в нея, причините, следствията – и всичко води къде с невидима, къде със съвсем видима нишка, към партията-майка.
Цитираните думи на Димитър Станишев, бивш член на Политбюро и баща на бившия министър-председател, са смразяващо-отрезвяващи: “Фактически партията създаде опозицията. Опозицията не беше двигател на събитията, а неин продукт. Твърдяха, че 10 ноември бил резултат от борбата на опозицията. Чак да ти стане смешно! Къде, кога и срещу кого се е борила опозицията? Какво е представлявала борбата й?”
Цялата подготовка на събитията, които днес свързваме с думи като “революция” и “преврат”; протестите, митингите, “Времето е наше”, раждането на опозицията, прехвърлянето на властта от едни ръце в други – всичко е осветлено без притеснение и прикриване, с истинските имена на действащите лица, с цитати. Подмяната на демократичната идея, изтласкването на бившите дисиденти от политическата сцена, внедряването на агенти на ДС на всеки пост, на всяко стъпало в йерархията на новите партии – Илия Троянов не спестява нищо от срамната история на младата ни демокрация.
Отделено е особено внимание на огромната машина Държавна сигурност, на методите, с които функционира много след Десети ноември, на безкрайните й пипала, обхванали обществения и политически живот в България. Проследени са пътищата на вездесъщите “червени куфарчета”, на изнасянето на капиталите от страната, превръщането на политическа власт в икономическа… На зараждането на мафията, на времето на борците, банките и пирамидите… Същевременно са вплетени лични наблюдения от пътувания из България, житейски истории на обикновени хора и печални картини на отблъскваща мизерия, безизходица и отчаяние. Имам някои резерви относно оценките на автора за разни личности и събития, които понякога са на база неясни източници и недоказани твърдения, но така или иначе книгата не е чиста документалистика, а съдържа и много лично отношение – предимно огорчение, сарказъм и песимизъм.
“Кучешки времена” е наистина много болезнено и трудно за преглъщане пътуване назад към 90-те и смел опит за преосмисляне на миналото, който оставя малко поводи за надежда. Неминуемо е сравнението с филма “Шменти-капели” на Влади Въргала, където смехът от няколкото забавни сцени застиваше в гримаса на потрес от действителната картина на българския преход.
Изводът за онези, които остават у нас, не е много оптимистичен:
“В България преодоляването на миналото, в каквато и форма да е то, е обречено на неуспех просто поради причината, че нито в личния, нито в обществения живот това минало не е минало“, пише Илия Троянов.
Публикувано от Жоро
* Книгата бе любезно предоставена на “Библиотеката” от изд. “Сиела”
————————————–
Ако публикацията ви е харесала, вижте още:
Filed under: Исторически, Политическа Image may be NSFW.
Clik here to view.
Image may be NSFW.Clik here to view.
Image may be NSFW.Clik here to view.
Image may be NSFW.Clik here to view.
Image may be NSFW.Clik here to view.
Image may be NSFW.Clik here to view.
Image may be NSFW.Clik here to view.
Image may be NSFW.Clik here to view.
