Vergangenheitsbewältigung е терминът, с който германците наричат процеса на “справяне с миналото“. Да осмислиш миналото, за да го преживееш – това е било начинът да надмогнат тъмната сянка на нацизма, белязала следвоенното развитие на Германия. Всяка държава, преминала през епоха на тоталитаризъм, неминуемо се изправя пред този труден момент и от ефективността на “справянето” зависи доколко бъдещето ще е успешно и необременено от спорното наследството.
В България Vergangenheitsbewältigung така и не беше осъществено. Българското общество предпочете да заживее с митовете, вместо да се изправи срещу наследството на провалилия се комунизъм и да започне наистина на чисто. Обаче изминаха повече от 20 години, израсна цяло едно ново поколение и без да имаме консенсус относно епохата на комунизма, дойде време за Vergangenheitsbewältigung на Прехода. Опит за нещо такова представлява книгата на българския емигрант Илия Троянов – “Кучешки времена. Революцията менте – 1989″. Странна и показателна е нейната съдба – написана и издадена на немски в Германия в края на 90-те г., книгата така и не вижда бял свят на българския пазар до 2008 г., публикувана от изд. “Балкани”. Днес на вниманието на читателя е новото й издание, дело на “Сиела”.
“Кучешки времена” е невероятно горчив анализ на българския преход и т. нар. “нежна революция” от края на 1989 г. с множество препратки назад към времето на социализма и неговите герои. Като страничен наблюдател (семейството на автора емигрира в Германия още през 1971 г.) Илия Троянов сваля маската на целия бутафорен “преход”, който вълнува българското общество вече толкова години и за когото така и не успяваме да се разберем дали е свършил или не. Зад тази маска лъсва една зле скалъпена митология, залегнала в най-новата ни история едва ли не като чиста монета – заблудата, че на 10-ти ноември 1989 г. е свалено комунистическото управление на страната, идва демокрацията, започват реформите, България тръгва към Европа и прочее устойчиви митове.
Безмилостният анализ на българския “преход” започва с припомняне на една от последните изяви на Тодор Живков, докато още е на власт. В същата онази реч, от която всяко хлапе днес като папагал повтаря изолираната реплика “сега навсякъде има матриал” всъщност бившият първи казва много любопитни неща и в общи линии начертава основните насоки на бъдещата демократизация на страната – разбиване на еднопартийния модел, отваряне към пазарно общество, насърчаване на частната инициатива. Страница след страница авторът изследва генезиса на т. нар. “промяна”, главните участници в нея, причините, следствията – и всичко води къде с невидима, къде със съвсем видима нишка, към партията-майка.
Цитираните думи на Димитър Станишев, бивш член на Политбюро и баща на бившия министър-председател, са смразяващо-отрезвяващи: “Фактически партията създаде опозицията. Опозицията не беше двигател на събитията, а неин продукт. Твърдяха, че 10 ноември бил резултат от борбата на опозицията. Чак да ти стане смешно! Къде, кога и срещу кого се е борила опозицията? Какво е представлявала борбата й?”
Цялата подготовка на събитията, които днес свързваме с думи като “революция” и “преврат”; протестите, митингите, “Времето е наше”, раждането на опозицията, прехвърлянето на властта от едни ръце в други – всичко е осветлено без притеснение и прикриване, с истинските имена на действащите лица, с цитати. Подмяната на демократичната идея, изтласкването на бившите дисиденти от политическата сцена, внедряването на агенти на ДС на всеки пост, на всяко стъпало в йерархията на новите партии – Илия Троянов не спестява нищо от срамната история на младата ни демокрация.
Отделено е особено внимание на огромната машина Държавна сигурност, на методите, с които функционира много след Десети ноември, на безкрайните й пипала, обхванали обществения и политически живот в България. Проследени са пътищата на вездесъщите “червени куфарчета”, на изнасянето на капиталите от страната, превръщането на политическа власт в икономическа… На зараждането на мафията, на времето на борците, банките и пирамидите… Същевременно са вплетени лични наблюдения от пътувания из България, житейски истории на обикновени хора и печални картини на отблъскваща мизерия, безизходица и отчаяние. Имам някои резерви относно оценките на автора за разни личности и събития, които понякога са на база неясни източници и недоказани твърдения, но така или иначе книгата не е чиста документалистика, а съдържа и много лично отношение – предимно огорчение, сарказъм и песимизъм.
“Кучешки времена” е наистина много болезнено и трудно за преглъщане пътуване назад към 90-те и смел опит за преосмисляне на миналото, който оставя малко поводи за надежда. Неминуемо е сравнението с филма “Шменти-капели” на Влади Въргала, където смехът от няколкото забавни сцени застиваше в гримаса на потрес от действителната картина на българския преход.
Изводът за онези, които остават у нас, не е много оптимистичен:
“В България преодоляването на миналото, в каквато и форма да е то, е обречено на неуспех просто поради причината, че нито в личния, нито в обществения живот това минало не е минало“, пише Илия Троянов.
Публикувано от Жоро
* Книгата бе любезно предоставена на “Библиотеката” от изд. “Сиела”
————————————–
Ако публикацията ви е харесала, вижте още:
Filed under: Исторически, Политическа
