Може би вече сте забравили, но преди 15-20 години в публичното пространство се развихри дебат за и против чалга музиката, която бързо набираше скорост. Известни естрадни изпълнители и интелектуалци подеха мощна кампания против тази музика с надеждата, че могат да стопират процеса. Не успяха.
Сега тяхната битка изглежда наивна. Защото вече знаем, че чалгата е нещо много повече от вид музика. Тя се оказа цяла култура, която може да се види не само в кръчмите и дискотеките, но също по пътищата, в парламента, в обществения транспорт, в бизнеса, дори в театрите. Чалга културата си пасна много добре на българското общество, точно както социалистическата култура.
Огромното тъсене на чалга генерира съответното предлагане, включително от интелектуалци, които претендираха, че не са част от тази култура, но произвеждат чалга, за да се изхранват - нещо като проституция, но не с тялото, а с душата. Чалга културата превзе всичко - от изкуството до политиката. Не подмина дори науката (например археологията и историята).
Тази култура отчая и демотивира много от най-кадърните българи във всякакви сфери. Голяма част от тях станаха песимисти. И вместо да се опитват да променят България към по-добро, се ограничиха до пасивно коментиране пред медиите на постоянните обществени провали, обяснявайки ги, къде директно, къде завоалирано, с глупавото общество.
Чалга културата не подмина и медиите. Тя издигна на повърхността прости, необразовани, некадърни и неетични, но агресивни журналисти. Чалга журналистите станаха по-известни от добрите професионалисти в журналистиката.
Няма да изброявам конкретни имена на чалга журналисти. Лесно ще ги разпознаете по крясъците и агресията им. Не бих искал да давам примери, защото самото им споменаване ме погнусява. И защото са твърде вредни, за им правия реклама. Колкото повече говорим за тях, толкова повече ги легитимираме като значими публични фигури, заслужаващи внимание, каквито те не са. И така без да искаме генерираме допълнително търсене на техния чалга продукт.
Аз, както много други българи, се дразня от чалга журналистите. Но не мисля, че коментирането на поредната простотия на виден нейн представител ще има някакъв положителен ефект за обществото. Критикуването на чалга журналистиката е също толкова безсмислено, колкото критикуването на чалга музиката в началото на 90-те. А може би дори вредно.
Аз наказвам чалга културата като не я потребявам, игнорирам я доколкото мога и я конкурирам, предлагайки алтернативи. Вместо да обръщаме внимание на доставчиците на чалга, просто трябва да произвеждаме и предлагаме на пазара добри алтернативи. Не само на чалга журналистиката, но и въобще на чалга културата, всеки в своята сфера. Песимистите вероятно ще кажат, че няма достатъчно голямо търсене на алтернативи от обществото. Дори ако това е така, има решение. Стив Джобс създаваше продукти, за които нямаше търсене преди да се появят на пазара, защото хората дори не осъзнаваха, че имат нужда от тези продукти. Ако всеки се опитва да произведе iPhone-a, iPad-a и iPod-a в своята сфера чалгата ще отиде там, където й е мястото. Сигурно ще отнеме много време и сигурно няма да изчезне напълно, но поне ще бъде маргинализирана дотолкова, че да не влошава качеството ни на живот.![]()
![]()
Сега тяхната битка изглежда наивна. Защото вече знаем, че чалгата е нещо много повече от вид музика. Тя се оказа цяла култура, която може да се види не само в кръчмите и дискотеките, но също по пътищата, в парламента, в обществения транспорт, в бизнеса, дори в театрите. Чалга културата си пасна много добре на българското общество, точно както социалистическата култура.
Огромното тъсене на чалга генерира съответното предлагане, включително от интелектуалци, които претендираха, че не са част от тази култура, но произвеждат чалга, за да се изхранват - нещо като проституция, но не с тялото, а с душата. Чалга културата превзе всичко - от изкуството до политиката. Не подмина дори науката (например археологията и историята).
Тази култура отчая и демотивира много от най-кадърните българи във всякакви сфери. Голяма част от тях станаха песимисти. И вместо да се опитват да променят България към по-добро, се ограничиха до пасивно коментиране пред медиите на постоянните обществени провали, обяснявайки ги, къде директно, къде завоалирано, с глупавото общество.
Чалга културата не подмина и медиите. Тя издигна на повърхността прости, необразовани, некадърни и неетични, но агресивни журналисти. Чалга журналистите станаха по-известни от добрите професионалисти в журналистиката.
Няма да изброявам конкретни имена на чалга журналисти. Лесно ще ги разпознаете по крясъците и агресията им. Не бих искал да давам примери, защото самото им споменаване ме погнусява. И защото са твърде вредни, за им правия реклама. Колкото повече говорим за тях, толкова повече ги легитимираме като значими публични фигури, заслужаващи внимание, каквито те не са. И така без да искаме генерираме допълнително търсене на техния чалга продукт.
Аз, както много други българи, се дразня от чалга журналистите. Но не мисля, че коментирането на поредната простотия на виден нейн представител ще има някакъв положителен ефект за обществото. Критикуването на чалга журналистиката е също толкова безсмислено, колкото критикуването на чалга музиката в началото на 90-те. А може би дори вредно.
Аз наказвам чалга културата като не я потребявам, игнорирам я доколкото мога и я конкурирам, предлагайки алтернативи. Вместо да обръщаме внимание на доставчиците на чалга, просто трябва да произвеждаме и предлагаме на пазара добри алтернативи. Не само на чалга журналистиката, но и въобще на чалга културата, всеки в своята сфера. Песимистите вероятно ще кажат, че няма достатъчно голямо търсене на алтернативи от обществото. Дори ако това е така, има решение. Стив Джобс създаваше продукти, за които нямаше търсене преди да се появят на пазара, защото хората дори не осъзнаваха, че имат нужда от тези продукти. Ако всеки се опитва да произведе iPhone-a, iPad-a и iPod-a в своята сфера чалгата ще отиде там, където й е мястото. Сигурно ще отнеме много време и сигурно няма да изчезне напълно, но поне ще бъде маргинализирана дотолкова, че да не влошава качеството ни на живот.
