получих любопитен мейл от студентка по журналистика, пишеща курсова работа. реших да отговоря тук
“Наблюдавам явлението на обикновените потребители на социални мрежи,които добиват малко спорна популярност благодарение на виртуалната си активност. Примерите са много. Между тях са хората,създаващи различни групи във Фейсбук с голяма посещаемост. Певицата Адел,която доказа, че с няколко качени песни в сайта Myspace могат да се спечелят ”Грами”-та. Големи корпорации и модни брандове, които застават за гърбовете на млади модни блогърки и ги правят свои рекламни лица за сметка на лесно разпознаваемите лица от малкия екран. Има ли почва у нас явлението да станеш известен чрез Интернет? Случвало ли се е на българи?”
хората, които са популярни по принцип биха могли да станат популярни и в Интернет. онлайн средата помага и на хора, които иначе са свити, интровертни, рядко говорят – да изкажат мнението си, да поддържат свой блог или да са доста активни в социалните мрежи. Интернет в епохата на Web 2.0 обича проактивните. и в този смисъл – да, човек може да стане популярен, дори много популярен само чрез уеб и у нас. имаме и примери за това, разбира се. не са един и два.
в много позитивен смисъл отново (за пореден път) ще дам за пример например Боян Юруков или пък Димитър Цонев или Събина
за да бъдеш (трайно) популярен в Интернет има няколко основни правила:
- да си позитивен (има и изключения);
- да имаш силна, значима кауза (има и изключения) и позиция;
- да си постоянен (активност “от време на време” не помага);
- да си последователен – избереш ли теми, да ги защитаваш;
- да имаш талант и да не го криеш, а напротив;
- да си интересен, не като всички останали;
- да си много проактивен, без да си досаден;
- да не си траеш;
- да бъдеш искрен и себе си.
в допълнение, за да си наистина убедителен е добре да използваш поне два инструмента – например блог и FB или FB и Twitter
—