От днес започваме една обиколка из Европа. Неделчо ще бъде наш водач. Започваме със словенския Блед, Залцбург и Кьонигзее в Бавария. Приятно четене:

Добре е, че мечтите ни не свършват

част първа:

Блед и Залцбург

Знам си, че и този път ще стана преди часовника, но нищо нека звънне и той. Тръпката преди тръгване не мога да сравня  с нищо. Паспортите са в мен и хайде по колите. За втора година тръгваме по маршрут, който сами сме избрали, решили сме и този път да следваме мечтите си, а те добре е че не свършват. И тъй. . . замъци, езера, планини и какво ли още не искаме да видим за 12 дни, а дали сме успяли. . . . ще ви разкажа.   Маршрутът е следният: Пловдив – Ново Место/Словения/ – Залцбург – езерото Кьонигзее – Мюнхен – Фюсен – Констанц/Боденското езеро/ – Лозана – Женева – Веве – Монтрьо – Милано – Ново Место – Пловдив   Защо пък Ново Место? Ами защото открих това градче при едно предишно пътуване до Римини и защото след 1038км като първи преход реших, че е добре да ползваме като междинна спирка. А пък пътуването до там, освен с вечните задръствания в Белград не представлява нещо особено. Или не излъгах тръпката, тръпката от неочакваното и това което предстоеше ни правеше радостни и много, много щастливи. Абе 1000км си е много път и когато след около 13часа пристигнахме ми поолекна, въпреки че жена ми шофира без проблеми и се сменяхме, чeстно казано мисля че такива преходи лятно време не са за препоръчване. А градът хич не е много малък, около 40 000души, разположен е по течението на река KRKA. Е, сега вече може и нещо да ви говори, има много голяма фармацевтична фирма със същото име и такъв баскетболен отбор. А как пък мислите, че се казваше хотелът в който отседнахме…. Е ми пак така. Градът е известен и с това че тук се произвеждат и много известните каравани и кемпери ADRIA MOBIL. Това обаче не ни вълнува толкова и след един душ сме готови за разходка. Центъртът не е голям, но както навсякъде в Словения е много чисто, спускаме се към реката, а тук има поне пет шест баскетболни игрища, няколко тенис корта, футболни игрища и разбира се ресторант „LOKA“, но за него след малко. Преди това разглеждаме града по светло / преди около месец отново бяхме тук, но късно вечерта и не видяхме почти нищо освен „LOKA” /. Сега минаваме покрай църквата „Св Никола”, влизаме в голям супермаркет да поразгледаме, пием кафе и е време за вечеря. Ресторантът за който ви писах по напред е разположен на самия бряг на реката. Гледката е чудесна, а кухнята прекрасна. Препоръчвам гъбена супа от манатарки, прясна риба и една шоколадова торта с парченце захаросан портокал, чието име не помня, но ние я кръстихме „померанчовица”,  е без бира Lasko зелен етикет не можеше да мине, а защо зелен ли?, ами защото сервитьорът беше толкова убедителен, че това е най – хубавата. . . . не че знам с какъв друг етикет има. Спим като къпани, закуска и хайде по колите. Днес ще ходим до Залцбург километрите са 360, добре де, но дойде идея да спрем и на Блед, така и така ще минем покрай него, дай да го видим. Ами дай. И ако ми позволите да се отклоня съвсем малко ще си кажа мнението, че не е добре да се променя веднъж начертания маршрут, не че нещо се е случило в конкретния случай, но все пак ако всеки започне да иска да се отиде тук и там няма да се получи нищо.  

Пристигаме в Блед

около 11. Коли, коли и народ, не очаквах толкова хора. Със зор намираме паркинг и Оооо, ... то много чисто това езеро, онези ми ти рибоци скачат, скачат. Да ти се прииска да метнеш една въдица!? Иначе езерото не е кой знай колко голямо, около 2км дължина и половин км ширина. Впечатлява острова по средата на езерото с църквата Св. Богородица до който може да се стигне с многото лодки от брега. Кацнал над брега на езерото е и

замъка Блед

 

Освен, че е много красив е и свързан с българската история. Тук през 1947г. Георги Димитров и Тито подписват Бледската спогодба за включване на Пиринска Македония в състава на Федерална Югославия и отказ на Югославия от Западните покрайнини и връщането им на България. Стига с история обаче, защото мястото е много красиво и си струва да се посети дори и само за няколко часа като нас. Купуваме по една австрийска винетка и вече сме до

тунела Караванкен, а след него сме в Австрия

Много е красива тази част до Залцбург, то едни накацали къщички, то чистота, абее… около 3 часа следобед сме в

Залцбург,

настаняваме се, по един бърз душ и айде, че времето тече. А то време ли е като време  – 32градуса, жега супер!!!  

    Разположен на река Залцах градът е най – старият на територията на днешна Австрия. Спускаме се по реката и отиваме в градините на Мирабел. В днешния си вид паркът е построен в края на 17, началото на 18 век. Минаваме покрай големия фонтан в центъра на градината строен през 1690г. Любуваме се на божествените красоти на градините. Снимаме се и тук и тук и. . . и така до края. [geo_mashup_map zoom="10"] [geo_mashup_location_info] Излизайки, попадаме на мост от дясната страна на който е

къщата на Херберт фон Караян

Велик диригент, пред който няма как да не се снимаме. Минавайки моста попадаме в същинската централна част, разглеждаме къщата на Моцарт, най – големият гений, роден в този град. А след това попадаме и на творението на Паул Фьорстер от 1890г. , а именно бонбоните с лика на Моцарт. А сега ако ми позволите ще ви „светна“ за нещо. Потърсете не общопознатите бонбони със златиста опаковка и червено, а тези във сребристо и синьо. Има ги само на две – три места във Залцбург, доста по – скъпи са, но са ръчна изработка и са направо ох, ох. . . Е, стига толкова, а за вечерята да пиша ли че беше виенски шницел, мисля че няма нужда!!!! Очите ми се затварят, а аз си мисля за утре. Предстои ни път до Мюнхен, но преди това

Кьонигзее!!!

Не помня вече къде прочетох за тава езеро, но щом видях и снимките вече знаех, че ще дойда. Само на 30 километра от Залцбург и на няколко от немския град Берхтесгаден се намира кралското езеро.

Пътят е толкова красив, че бих го сравнил с този от Мюнхен до Фюсен/ Стойчо знае!/ – авторът има предвид едно старо мое пътуване из района – бел.Ст/. Тук е било така нареченото „Орлово гнездо”,  щаб квартирата на Хитлер по време на войната. Спираме на огромен паркинг близо до езерото, потока от хора ни води право към него и честно ви казвам много, ама много е красиво. Не случайно е наречено кралското езеро. Тръгваме с едно от многобройните корабчета към параклиса свети Бартоломей, разположен в подножието на величествения връх Вацман. Невероятно е когато в средата на пътуването, капитанът пуска котва и изсвирва с тромпета някоя мелодия, която още дълго време ехото носи и носи... Ето заради такива моменти си струва всичко. [caption id="" align="aligncenter" width="675" caption="Брала мома къпини"][/caption]   После продължихме и до края на езерото, брахме къпини, кефихме се на природата и не съжалявахме за нито една минута прекарана тук. Предстоеше път до Мюнхен, а от там до Фюсен / Баварските замъци/ и Боденското езеро, но за това следващия път. Очаквайте продължението Автор: Неделчо Чешмеджиев Снимки: авторът Други разкази свързани с Залцбург – на картата: