Ще се съгласите, че 2011 не беше много плодородна откъм филми. Ние, обичащите киното, въпреки това успяхме да намерим някои заглавия, които си струват да бъдат гледани – кои повече, кои по-малко.
Може би филмите на 2011 не са перфектни, но има ли нещо в живота, което да е? По-важното е те да са съвместими със зрителя и да намерят място в живота му, да оставят някаква следа и да подтикнат към размисъл, да впечатлят с идейност и да вдъхновят. И да вдъхновят!
Хубавото на личните класации е, че читателят може да види не само (познати?) филмови заглавия, но част от индивидуалността на човекът, който се е заел с тази всъщност не толкова лека задача. Така че ето един поглед към самата мен.
Малко предоскарно, или точно на време.
+ A Monster In Paris
Една малка анимация, която показва много. Представена сред красотата на Париж, тя говори за любовта към музиката, любовта към киното, любовта към експериментите, любовта към властта, и любовта като цяло.
+ Harry Potter and the Deathly Hallows: Part 2
Няма как да не спомена финалния филм на една поредица, която освен истински успешна и завладяла сърцата на милиони фенове, проследи и годините на собственото ми детство. Не мисля, че има човек, който в днешно време да не знае кой е Хари Потър, бил той фен или не, а това не е нещо, с което могат да се похвалят много малко писатели, режисьори, актьори и всички, които неизменно бяха част от епичността на осемте филма. А особен плюс на последният филм е, че той всъщност се оказа най-добрият. С други думи, макар и последен, Harry Potter and the Deathly Hallows: Part 2 се явява като финална утеха за феновете, един заслужен подарък и перфектният начин да кажеш „Сбогом“ на свят, граден толкова дълго.
+ Pina
Това е животът на танцуващия – лудост, разпръсната в множенство фрагменти. Не би могло да бъде описано. А само изживяно. Pinа е един по-различен филм, който не следва сюжет, нито някаква основна идея. Това е проект, който разкрива красотата, уловена чрез сетивата и пресъздадена чрез сетивата. Танцът е една от най-висшите форми на изкуството, повече дори – себеоткриване. Да танцуваш е един от основните начини да бъдеш щастлив. Pina е подстрекател, мотиватор и доказателство за това.
#15 Perfect Sense
Краят на света сякаш наближава с всеки следващ ден и всеки следващ филм. Perfect Sense е един нов и алтернативен поглед за самоунищожението ни. Определено те кара да се замислиш – колко време губиш в незначими неща, и колко малко влагаш в любовта. Perfect Sense е и призив да отворим сетивата си за всичката красота, която светът ни предлага.
#14 My Week with Marilyn
Често детството е основната причина за проблемността на възрастните. My Week with Marilyn пресъздава едно усещане за реално връщане назад във времето. Биографичната история на Мерилин разкрива таената драма на една душа, обвита в мъглата на прожекторите и славата, която в даден момент излиза на повърхността. А изпълненията на Michelle Williams и Eddie Redmayne са безспорно добри!
#13 Tyrannosaur
Човешките взаимоотношения никога не са били нещо лесно, особено когато си изгубил себе си някъде сред годините, които така лениво отброява живота. Tyrannosaur е един поглед към болестите на днешното общество, загубило способността си да общува.
12 Life In a Day
Чак е изненадващо колко много ми хареса този документален филм. Трудно ми е да повярвам, че реалността и всичко толкова тривиално на пръв поглед, а на моменти дори грозно и болно, би могло да бъде толкова вдъхновяващо. Главните лица са хора като теб и мен, без грим, без заучени реплики, без пози и без ефекти. И всичко, което се откроява е един красив свят, въпреки усложненията на живота. Защото ние сме на този свят да го опознаем, да го разберем доколкото можем и да допринесем на пищността му!
#11 The Skin I Live In
Филм, който няма как да бъде пропуснат. Краен в показателността си, дързък и непримирим, The Skin I Live In шокира, но и те кара да се замислиш. И в доста отношения, погледът на филма е прав за светът, отдавна изгубил невинното си очарование.
#10 A Separation
Филм за справедливостта, отговорностите на всеки нов ден, трудността при взимането на решение, особено когато животът ти зависи от него, и първичността на човек. Филм, който те откъсва от твоят свят, за да те постави на мястото на хора от един друг свят. A Separation е напомняне, че дори в най-трудните ситуации, човек не е сам, стига да забрави за егото си и позволи на хората да бъдат до него. Още повече, че животът през твоите очи може да изглежда труден и непоносим, но никога не знаеш какъв е той през очите на хората до теб…
#9 Elena
Elena е изключително истински филм, показващ животът такъв какъвто е – несправедлив и крайно разочароващ. Муден в сивото си ежедневие, животът бавно изсмуква пъстрите нюанси от хората. По-лошото е, че ги кара да пренебрегват принципите си, имайки такива?, за да оцелеят. Elena показва деградиращия свят и ясно обрисува хората, които го дърпат надолу.
#8 50/50
Ракът е болестта на 21 век. 50/50 успява по един сравнително лек начин да покаже, че нещо толкова сериозно може да бъде преодоляно с помощта на приятелското рамо до теб. Любовта като спасение срещу смъртта, или по-скоро приятелството, което макар и трудно за поддържане в днешни дни, се оказва, че не е просто мит.
#7 Crazy, Stupid, Love
Комедията на 2011 година и същевременно с това доста реален поглед към любовта, такава каквато е днес – нетрадиционна. Макар и на ниво комедия, Crazy, Stupid, Love успява на моменти да изкара сериозен тон. Изпълненията на иначе шарения каст допринасят за истинността на филма и това го прави толкова добър.
#6 The Help
Филмът се характеризира с изключителна издържаност както на сюжета, така и на режисурата и изпълнението на прекрасните герои. Актьорите са болезнено добри, а самата история успява да те докосне. The Help заслужава награди!
#5 Submarine
Submarine e привидно тийн филм, но всъщност това е филм за всички възрасти с всеобхватността на сюжета си. И още една неочаквана изненада, която приятно стопли съзнанието ми с пищността на съдържанието си.
#4 Drive
Eдин филм, който напомня на старото кино, на филмите, които дори след толкова години ти се иска да гледаш отново и отново. Drive е една модерна крими класика.
#3 The Tree of Life
Шедьовър. Ето това е шедьовър. Филм, който ти се иска да не свършва. Филм, който отнема време, за да бъде абсорбиран. Филм, който те зарежда с толкова много енергия, че ти се иска да твориш и създаваш веднага след края му. The Tree of Life несъмнено е един от най-прекрасните проекти, които съм гледала някога!
2 The Artist
The Artist е един от тези филми към които няма как да си безпристрастен не само защото е различен, но и защото очарова – със сюжет, с игра, и с носталгията си по едно време.
#1 Midnight in Paris
Абсолютният победител в моите очи. Woody Allen показва не само креативност, но и завидни познания към света на изкуството. Светът, който пресъздава в рамките на час и половина, остава в съзнанието като ярък спомен. Спомен, който подобно на носталгията, която лъха от филма, връща назад към красивите улици на Париж. Midnight in Paris те отвява с френски полъх, открива изкуството като едно от спасенията в иначе болния свят, в който живеем и внушава, че “красивите” събеседници все още съществуват, защото красотата често всъщност се крие там, където най-малко я очакваш.