Здравейте,
Както знаете вече, на 7-ми декември оперираха по спешност възпаления ми апандисит в Пирогов. На прага на третия месец реших, че е минало достатъчно време и мога спокойно да разкажа подробностите за операция “Апандисит” 
Цялата история започна в края на лято 2011, когато взех да изпитвам периодични болки долу вдясно.
Първото посещение беше в Токуда, където в спешният център казаха, че съм здрав и това сигурно са някакви колики, да съм се консултирал с гастро доктор. Коректно ще е от моя страна да кажа, че един доктор доста дълго ме натиска и кара да си свивам краката и прочие.
Второто посещение пак беше в Токуда, вече в нормално време, на другият ден след посещението на спешния им център. Гастро доктора беше една дама, във видимо оттегчено състояние, която бегло огледа изследванията, доста бързо мина през ехографа (5 минути срещу повече от 30 преди няколко години във XXV ДКЦ) и компетентно заключи, че е колит. След това изписа един ферман с хапчета на стойност над 80 лева, повечето хранителни добавки. Бидейки добро дете закупих въпросните илачи и взех да се тъпча с тях, пренебрегвайки тъпата и непоследователна (във времето) болка.
Три седмици след посещението в Токуда и без особено повлияване на болката, реших да сменя доктора и отидох в XXV ДКЦ в Младост 3. Там ме прие възрастен лекар, който БЕЗ ДА МЕ ПИПНЕ даже каза, че е “хроничен” апандисит. След моето възразяване, че едва ли очите му са рентгенови и последвалият преглед, той потвърди диагнозата. Думите му бяха, че не може да ми предложи адекватно лечение освен хирургическо. 22-ия параграф тук е, че в България апандисита се реже само когато е обострен – демек трябва да търпя и да чакам да дойде специалният момент.
Въпросният специален момент взе да напомня за себе си около 3-4-5 декември, когато тъпата болка беше особено тъпа. На 6-ти вечерта след работа с колеги отидохме да играем волейбол в съседно до Бизнес Парка училище, което и упражнение май финално разпали апандисита. Тук е момента да уточня, че аз съм компютърен инженер, който за съжаление не се движи много много, така че 3 часова игра на волейбол си е доста сериозен стрес
Като следствие от волейбола, към 21:30 на 6-ти декември, взех да се чувствам особено зле и решението да отида до Пирогов дойде от самосебе си. Всъщност идеята беше да отида до Пирогов за да ми кажат, че е поредната криза и че ще мине от само себе си. Направих си кафе, качих се на колата и потеглих…
С това завършва първата част на Операция “Апендисит”. Съвсем скоро и втората.
Поздрави,
Пламен