Времето за торти е прекрасно. Имам предвид – прекрасно студено. Нищо не се разтича, а моделирането в зимните вечери на чаша греяно вино е като детска игра.
Разстоянието от точка А (кухнята ми) до точка Б (мястото на партито) е близо, но и аз вече съм подготвена и добре оборудвана след емоционалния Макуин. Пренасянето на тортата е като детска игра.
Палячото се усмихва, а русите му къдри още малко ще започнат да се веят от движението на децата покрай него.
Мечокът е небрежно захвърлен сред кубчетата, които многократно бяха разместени от децата, докато дойде финалният момент за духане на свещичката от Камен. И аз финално подреждам буквите правилно. Като детска игра.
Наздраве за Камен! Той стана на 1.
Благодарност на родителите на Камен, които ми дадоха пълна свобода.
Като детска игра е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана