Травмирана от смъртта на баща си, Зоуи (Ориан Зани) губи способността си да говори. Жан (Доминик Блан) – майката на момичето, прави всичко възможно да балансира между работата си (ръководител в парижката полиция, където тя и съпругът ѝ са били партньори) и това да отделя нужното внимание на дъщеря си, в което ѝ помага и детегледачката Клодин. Но никоя от двете не успява да се превърне в приятеля, от когото Зоуи има нужда. Точно тук идва мястото, където трябва да се спомене и символът на филма – черна котка на име Дино, чийто собственик е Зоуи, и която се явява най-довереното лице в света на малкото момиченце. Именно самоличността на котката поражда интерес у зрителя. През деня Дино е домашен любимец на момиченце, което остава неразбрано в света на възрастните, през нощта обаче котката няма стопанин – тя е свободна, кръстосвайки покривите на парижките сгради и бивайки тайно оръжие на Нико (Бруно Саломон) – мил и чистосърдечен крадец, който няма приятели и живее в самота.
Това, което наистина прави силно впечатление в тази анимация, е стилът ѝ на рисуване. “A Cat in Paris” е анимация за възрастни, белгийска продукция, която оставя автентична следа в съзнанието на зрителя посредством използвания геометричен анимационен стил – похват, изключително нетипичен през 21-ви век. Историята на филма определено би била доста зловеща за малки деца, за сметка на това пък порасналите любители на този жанр ще намерят в предложения им сюжет мистерия, драма, трилър, обвързващи парижката полиция с подобие на американските гангстери. Злодеят в “А Cat in Paris” – Виктор Коста (Жан Бенгиги)- е повърхностен персонаж, лишен от многопластово развитие на личността си, посредством който историята на филма събира на едно място всичките си главни герои.
Атмосферата на филма е изключителна, Париж е представен по един доста различен начин, като същевременно с това оставя приятно ухание на парфюм върху сетивата на аудиторията си. Най-красноречиво това се забелязва в сцената, в която Дино успява да намери местоположението на групата гангстери, следвайки аромата от парфюма на коварната възлюбена на Виктор Коста. Но оригиналността на “А Cat in Paris” се изчерпва с визията и атмосферата на филма. Сценарият определено е взаимствал доста от американските гангстерски филми, където препратки към сцени от филми на Куентин Тарантино съвсем не биха били неуместни. Историята е слабо развита,посредствена и повърхностна. Задълбочаване и развитие при персонажите в лентата липсва. Необоснованото и на моменти парадоксално развитие на действието лишава зрителя от всякаква мисъл върху случващото се. “А Cat in Paris” беше номиниран за Оскар в категорията „Най-добра анимация“ – факт, който за пореден път доказва слабото представяне от страна на анимационните филми за 2011 година.