Не знам как да започна, много се вълнувам. Вълнувам се за хората, които имат смелостта да започнат да произвеждат шоколад. Но не какъв да е шоколад, а истински шоколад. От специално подбрани два сорта какаови зърна с добавка на нерафинирана захар. И това е! Без соев лецитин, без ванилин, без извличане на какаово масло, без подобрители. Така се вълнувам! Шоколад от 100% какао.
Ако сложиш пред мен блокче млечен шоколад и блокче натурален (черен) без да се замислям ще посегна към млечния. Защото търся сладкото. Горчивото не ми е в природата. На курса за шоколад на Кулинарно училище „Меню“ стигнахме до извода, че предпочитащите млечен шоколад просто обичат сладко. Аз бях една от тях. Не го отричам. Но обичам понякога да хрупам какаови зърна или да оставя парченце натурален шоколад в устата си, да усетя вкуса, да се превъзпитам. Рецептите с натурален шоколад не се броят тук, защото в тях се смесват много продукти, които омекотяват горчивината на шоколада. Друго си е да схрускаш цяло какаово зърно. Тогава наистина разбираш какво е шоколад. И почти същото е когато опиташ Гайо шоколад – плътен, горчив, с аромат. С много аромати. Естествени аромати от какаото. Няма думи да го опиша.
Зад Гайо (от френското име Gaillot) стоят Мария и Венсант – жизнерадостни хора, с хубави намерения. Предлагат няколко разновидности шоколад в прекрасна (за мен и Вальо) опаковка и с още по-прекрасни имена.
В Jazz ще откриеш 70% от какаовите зърна Rio Caribe Superior и нерафинирана захар. Доста горчив и силен вкус, напомня ми на препечени ядки, може би кафе. Blues е по-мек, отново със съдържание на 70% какаови зърна, но тук те са от сорта Hispaniola Organic. Според мен се долавя аромат на карамел, меласа, притежава лека сладост на фона на Jazz.
И последният вид, който имах удоволствието да опитам е млечния шоколад Pop. В него присътсват от гореспоменатите какаови зърна Hispaniola с добавка на пълномаслено мляко и ядки като овес, сусам и бадеми облечени в мед. За млечен шоколад е силен и това свързвам именно с вида на какаовите зърна и технологията на приготвяне.
Тази дегустация ми се стори много по-лесна от дегустацията на вино, въпреки че за него уж полагам усилия и учебна подготовка, докато при шоколада просто ароматите се разтвориха и ги улових с лекота. Не знам защо при виното не се получава така добре и бързо. Със сигурност, в каквото и да задълбая ще трябва много практика (опитване). Хубава работа, ще речеш, ама не е точно така. Трябва познание и любознателност. Като споменах любознателност, искам да изгледаш това клипче.
В мига, в който видях това за първи път ме обзе щастие. Истинско, вътрешно, такова което не може да се опише. И такова, което те кара да направиш нещо. Нещо хубаво. Още тогава си казах „Ще опитам класическо брауни с домашното масло от сметана и Гайо шоколад.“ Тръпнех от вълнение какво ще се получи. Получи се нещо нереално. Всъщност, много реално си беше, но вкусовете са.. са.. неопределими, силни, завладяващи. Просто потъваш в това шоколадово удоволствие. Потъваш с цялата си сетивност и не може да мислиш за друго, освен за него – шоколада.
Не преувеличавам. Работя всеки ден с шоколад и изпробвам различни видове вкъщи. Когато един натурален шоколад се смеси със сметана или е в комбинация с други продукти той се омекотява, дори вече мога да кажа, че се изгубва. Изпробвах две рецепти (досега) с Гайо шоколад, със зърната Hispaniola. И в браунито, и дори в тортата, където шоколадът се смесва със сметана и меренг продължаваше да се усеща силния вкус и аромат на какаото. Онзи силен вкус, който трябва да се опита, за който няма думи.
С открито сърце мога да кажа, че това е шоколадът за всички шокоманиаци и за всички, които обичат сетивните предизвикателства.
А сега ако сложиш пред мен блокче млечен шоколад и блокче Гайо шоколад не мисля, че ще се замисля… 
Брауни
Адаптирано от книгата How to Be a Domestic Goddess
В повечето рецепти с шоколад в книгите, който притежавам, се споменава „натурален шоколад, най-добрият, който може да намерите“. Е, мисля, че го намерих.
Рецептата е на Нигела Лоусън и е вариант за класическо брауни с орехи. Историята на брауни е разнолика, но най-интересните на които попаднах са за готвач забравил да сложи бакпулвер в сместа (и на мен ми се е случвало, но не е довело до нищо грандиозно и световноизвестно) и предложение на готвач за десерт подходящ за удобно хранене, ядене с ръце. Всъщност, историята в случая не ме вълнува толкова. Разни хора говорят ли, говорят, измислят си, преувеличават. Факт е, че брауни е една много лесна, бърза и хубава рецепта с шоколад. Но! Идва голямото „но“, за да ти кажа, че трябва да се спазят пропорциите, технологията, а печенето ще оставим на твоята фурна и познанията ти по нея. Няма как! Печенето на браунито е един от най-важните процеси в рецептата. Както казва Нигела Лоусън - „Разликата между доброто брауни и изсушеното брауни е само няколко минути.“ Запомни, че печенето продължава дори след като браунито е извадено от фурната. При мен точното време беше 25 минути на 180°C, както е в рецептата, която следвах.
Посочените количества са за 16 броя.
Продукти:
- 180 гр. масло
- 180 гр. Гайо кулинарен шоколад 60%
- 3 яйца
- 1 чаена лъжица ванилова есенция
- 250 гр. кафява захар (demerara)
- 100 гр. брашно
- щипка сол
- 150 гр. едро нарязани орехи
Фурната се загрява на 180°C. Подготвя се квадратна форма за печене със страни 23 см. Стените и дъното се намазват с разтопено масло или олио. Дъното се покрива с хартия за печене.
Шоколадът се настъргва и заедно с маслото се слагат в малка тенджерка. Разтопяват се на умерен огън и се оставят да се охладят леко.
Брашното и солта се пресяват. Оставят се настрана.
Яйцата и захарта се разбиват с миксер докато станат обемни и се сгъстят. Добавя се ванилията и се разбиват за кратко.
Към яйчната смес се добавя шоколадът с маслото. Разбъркват се с шпатула или с миксер на най-ниската скорост. Следва пресятото брашно със солта. Разбърква се с шпатула за кратко, колкото съставките да се смесят. Внимава се да не спадне обемът на яйцата. Накрая се добавят орехите и се разбъркват внимателно.
Сместа се изсипва в подготвената форма и се заглажда на повърхността. Пече се в предварително нагрятата фурна на 180°C за 25 минути. Повърхността на браунито трябва е с лека светла коричка, а вътрешността му да е тъмна и влажна.
След като се извади от фурната се оставя да се охлади във формата и тогава се освобождава от нея. Нарязва се на 16 парчета.
Брауни с Гайо шоколад е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана