В един коментар наскоро беше поставен следният въпрос: “От една страна се тръби как родителите рядко имат време за децата си и не знаят какво се случва с тях и какво правят и едновременно следят, поучават, наблюдават, контролират, критикуват. “
Ето как се случва това:
Родителите се интересуват от някои аспекти от живота на децата, но не се интересуват (или дори отричат съществуването на) други аспекти от живота на децата. Много родители, които определят себе си като отговорни, се грижат за образованието на децата си като следят децата им да получават високи оценки, но не се интересуват от това дали децата им ще изберат университетска специалност, която ще ги изпълва с удовлетворение. Много родители не се интересуват от това дали децата им зачитат като човешки същества съучениците си и дали са способни да изпитват съчувствие, но пък настояват децата им да владеят до съвършенство демонстрирането на страхопочитание пред някои възрастни (родители, учители по балообразуващи предмети, но не и учители по изкуствата, например, или пък немощни старци по улицата).
Filed under: art of living, родители Tagged: деца, родители
