Бавя се с ревюто на "Господ слиза в Атина", защото дълго живея с една заблуда. Мисля си, че всички виждат татусите, които книгата е оставила от вътрешната страна на кожата ми - мозък, разпукан като нар и лисича кост в пустиня. Един приятел ми напомня настоятелно, че усещането ми е погрешно, и за да компенсирам забавянето, бързам да предложа минимум 3 прочита: под формата на наръчник, като откровение и като достоверна илюстрация.
Наръчникът е за жени, които желаят да бъдат фатални и неустоимо желани. И най-вече за такива, които са готови да понесат последиците от това. Описанието на красотата им вълнува, а присъствието им на странците води до недостиг на въздух. Такива жени, разказва ни Александър Секулов, умеят да култивират страстите и да се наслаждават на нюансите им. Сякаш напълно естествено от това следва да имат съпруг, жиголо и минимум един любовник, да бъдат повод за ярост и тонове жажда (препратка към лисичата кост). Безценна част на ръководството е, че в четири реда се дава пълен инструктаж за това какво искат мъжете, за да имат усещането, че получават всичко и че им е позволено да бъдат всякакви.
Което ни отвежда и към откровението. Заварваме го напълно голо и на моменти кървящо. По неговата нишка се стига до споделени градини, пълни с жени и думи, с ревност и унищожителни спомени. Облечено е със страх и разум, а от време на време изтупва от себе си и носталгия. Носи тъмни очила, защото, както ни споделя, мъжете не могат да гледат любовта в очите, която винаги е или минало, или копнеж в настоящото.
Фаталната жена не протестира срещу съдбата си, раненият мъж - също.
Илюстриран е протестът, роден от липсата на идеи, безверие и не на последно място - от притежанието и консумацията на много разсейващи образи. В центъра на композицията стоят нуждата от приключение и хаотичното отричане на авторитети. Дрескодът на протестиращите – „камофлажен панталон, китайски кецове с бяла звезда на глеените, черни тениски с щампи на метъл групи, черведни безйболни шапки с образа на Че Гевара” – е описан иронично, но предупреждението, че таетрализацията ще се трансформира в нещо по-сериозно, завършва с удивителен знак.
А на километри от протестите пред атинския парламент има барове, пълни с артисти и артистични плебеи. Повечето от тях не се вълнуват от това, че докато не са на смяна, облсужващите ги бармани се бият, рушат и палят. Но има и такива, които изпитват жив интерес. Самият Бог е описан като барман, който сменя ролите в играта между съблазнител и наситен, между съблазен и консумиран. А често пъти е и клише.
Мъжката гледна точка за книгата на Александър Секулов можете да намерите тук.
