Днес завършваме обиколката на Цветан в района на Прилеп (Македония). Цветан вече ни показа самия Прилеп, както и Зрзе,  тръгнахме към манастира Трескавец. За последно разглеждахме подробно манастира, а днес ще се разделим с Трескавец. Приятно четене:  

Прилеп

част четвърта:

И още от манастира Трескавец

 

Но благодарение на недостъпноста си манастирът е запазил много от средновековния си дух. [ge0_mashup_map zoom="10"] [geo_mashup_location_info]

 

  Канарите правят заслон от бурните ветрове на лехата от билки.

 

    Двата сфинкса са замръзнали във вечен сън.

 

    Крепост  и православна твърдина.  

 

  Поглед към урвите където долу е Вароша.

 

    Другият резервен вход на манастира .

 

    Сред канари и чукари гордо се извисява Златовръх.  

 

  Клепалото.

 

        Не е леко било на Сизиф да изтъркаля тази канара до тук.

 

  До големия валун Шаро е полузаспал, но с едното око ни следи да не задигнем някоя манастирска кокошка.

 

      Характерните плочи и червени тухли за византийския стил на кубето. Останал е гръцки надпис над западната врата, споменаващ византийския император Михаил IX Палеолог.  

 

Свободни места за спане няма само на храмовия празник -28 август.Килиите са с по 6-8 легла и са безплатни.Трябва да се носят вода и храна ,а с турско кафе или чай ще ви нагости някой от послушниците – казва Гоце, седнал на чардака.

 

    Единственият монах, Калист, ни разказва  с любов историята на манастира и за надеждата си да се реставрира с чужда помощ, защото местните специалисти и денари са малко.

 

    Историята му е започнала от  този купел .

 

  Благословени от отец Калист, преди да потеглим от най-хубавия и недостъпен манастир в Македония.

 

    Надолу към Прилеп.  

  Край, 10.09.2011   Автор: Цветан Димитров  Снимки: авторът   Други разкази свързани с Другата Македония – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА