Милена Фучеджиева: Осми Марс - текст за Капитал Лайт

Голяма коса като кофа. Коса, която не мърда, не диша и би била чудно гнездо за нещо живо и смислено.

Осми март е костюм от полиестер, който при много усилие би могъл сега да изглежда hip, но не е. Мишниците са втвърдени и миришат на пот, защото тогава... защото тогава хората се къпеха по-рядко. Химическото чистене, пак тогава, странно засилваше миризмата, вместо да я премахне.

Осми март е тъпи карамфили с копър. Единствената зелена украса на времето удивително приличаше на копър.

Осми март е грозни, вонящи ресторанти, пълни с пияни, предимно мъже. Мъжете пушат и вонят и под влиянието на стограмови чаши, пълни с топли, гадни водки или с топъл, гаден коняк "Слънчев бряг" с кодовото име "слънчев удар" гледат жените си благосклонно като говеда.

Вечерята в най-добрия случай се състои от домати шмеркезе (!?!), шопска салата с отдавна мъртви домати и медальон с гъби без домати, слава богу. За по-обикновените хора – студени кебапчета до посиняване. И гъбите, и медальонът независимо от необикновеността или обикновеността на клиента са придружени от отдавна пържени картофи. Картофи с вкус на ледени трици. Сервитьорът е гнусен тип, който гледа клиентите с погнуса и с погнуса ги удря в сметката. Ходи бавно, не желае да говори, а само кратко мучи и не се трогва от плахи опити за контакт. Никога не гледа в очите, а някъде далече. От друга страна, е прав. Няма нищо за гледане. Колкото по-далече, толкова по-добре, ама няма. Стой си в социалистическа България.

На осми март от ресторантите излизат уважени жени, подкрепящи залитащите си мъже, които са ги уважили тази вечер и които ще ги уважат още малко, като се приберат в къщи.

Осми март е като първата космонавтка Валентина Терешкова. Съветско събитие.

"Този път вместо кучето лайка изстреляхме жена в Космоса. Да й подарим карамфили с копър и да я облечем с пластмасов костюм с по кебапче в джобовете. И хайде на планета Осми Марс, на която жените са равни с мъжете по уважение!"

Осми Марс е за лузърки, които даже не знаят какво е соц, но са достойни за него. Това е. Тази планета не е моята, ако някой не е разбрал...