Точица - блог за образование без принуда: В навечерието на празника

малък списък на разни неща, които харесвам в България. Без заря.

мартениците, ама без измислената постфактум патетика за кръвта по бялата нишка, ами просто като обратно броене до пролетта

увеличаващият се напоследък брой на детски книжки от български автори, повече от половината самиздатски, направени почти ва банк

театърът в дома за психично болни в Раднево

гинкото в Докторската градина

Нели и Али, които имат баничарница до нашия блок и по Великден пекат козунаците на половината квартал

масовото ходене на музикална школа в детството ми

рачел с орехи

изненадващите жестове на разни хора, които рязко, сякаш се завръщат от вътрешна емиграция, започват да правят нещо според вътрешната си мяра, не според очакванията на средата - и това всячески си личи

кокичета

съседите и приятелите, които ми поливат цветята и ми хранят папагалите, като ме няма

печени дюли

"Докле е младост" на Пенчо Славейков



Националното чувство може да има своя патос, своите исторически корени, своите празници и военни паради.
Но ако няма своите интимни основания, и то днешни и лични, не заучени, то няма нищо.