чета коментарите под текста ми за 8 март. не им харесва на хората начина по който съм описала този празник. отнемам им повод да празнуват.
обидих пак някоя, която има нужда да бъде изстреляна в космоса вместо куче, само че никога не съм се държала или писала по друг начин - нито в америка, нито тук. аз съм напълно вярна на себе си, както отбеляза поредната възмутена тъкачка-многомашинничка.
любовта не е в осми март или първи май, а в липсата на подобни спомени като моя. но живея в страна в която има силна носталгия по това време, и разбирам, че тази носталгия е толкова силна, че боли.
колкото по-бързо се излекувате от тази болка, толкова повече любов и светлина ще имате в живота;) това е трудно за изпълнение пожелание и към мен самата. бих предпочела да не съм живяла съзнателния си живот в соца. бих си създала нови спомени от един друг живот, от самото му начало. да, той ми се случи, или по-скоро аз го случих за себе си, но за съжаление чак след първите двайсет и няколко години.
соц-миналото ни е психическа травма заради която половин българия има нужда от психиатър.
не харесвам в себе си нищо, което ми напомня за тогава, съответно нямам причини да го харесвам в никой. и колкото по-малко неща ме свързват с това тегаво, гадно, грозно, несвободно време, толкова по-добре се чувствам.
което не означава, че не се чувствам добре в българия. напротив. около мен е пълно с хора, които не празнуват осми март.
и ще завърша позитивно - надеждата е в непразнуващите.
p.s.: да, днес не е осми, а трети март. честит празник - евентуално:)))))
p.s.: да, днес не е осми, а трети март. честит празник - евентуално:)))))
