Преди 2-3 години писах за мои здравни проблеми, защото:
1. бяха сериозни
2. не срещнах адекватно според мен отношение, което наложи
3. самообучение от учебници за студенти до монографии на специалисти
Резултатът бе, че се оправих. И аз знам, и моите лекари тогавашни знаят, че се оправих, защото аз открих какво е. Тук е много важен смисълът на думата "открих". Нищо научно не съм открила. Но бях силно мотивирана, че съм болна от потенциално инвалидизираща болест и трябва да разбера какви са механизмите й, за да ги спра. Като открих това, го обясних на лекуващите ми лекари - разбира се, без предходната патетика - просто казах, че ми трябва курс имуноглобулини, останалото сама си го знам и мога. Един младок специализант тогава ми каза "що, бе, мацка, не свърши медицина, щеше да дрънкаш"
И сега ми дойде чувството, че трябва да съм "мацка, та дрънка". За тези, на които съм мога да съм полезна. Защото според всякаквите статистики блогът ми като цяло и отделни публикации са най-търсени по жлъчно-чернодробната тематика. Понеже аз имам този проблем, го изследвах, сравнявах с лекари, пак изследвах, пак сравнявах - и като резултат, мисля, че това, което съм писала дотук, покрива и надпокрива познанията на средното джипи.
Но сега разчрах, че това не стига. Защото съвсем не изчерпах всичко, което има отношение към тази група болести. Нито пък - откровено - аз се изцерих. Затова мисля да продължа с темата. Макар че блогът ми го направих политически напоследък, кой и какво ме спира да е само такъв?
Започвам със жлъчно-чернодробните проблеми. Като начало с един от най-рядко споменаваните
Болестите на панкреаса
Панкреатитът е възпаление на панкреаса. Това става, когато ензимите на панкреаса (особено трипсина), които участват в смилането на храната, се активизират в панкреаса, а не в тънките черва, където природата им е отредила. Причините са много, както и проявите. Но понеже пиша не за доктори, а за хора като мен, които имат проблеми като моите, ще пиша с минимум медицински термини (макар че при запитване от професионалист, ще се аргументирам de lege artis):Острият панкреатит не може да се сбърка. Болката е толкова силна, до непоносимост, че няма начин човек с остър панкреатит да не се окаже в спешната и неотложна помощ. И въпреки че много съм ги критикувала в този блог, знам, че случай на остър панкреатит не могат да изпуснат и само на тях трябва да са благодарни човекът и близките му. Ако - за съжаление, поради характерната за българите липса на здравна култура - близките не са "изтървали" острия панкреатит до неспасяемост.
Сега ще кажа нещо много важно за всички близки на болни с каквато и да е панкреатитна болест: Панкреасът е много особен орган. Даже е по-особен от черния дроб. Ето, вижте - днес черен дроб се трансплантира, а панкреас - не. Значи тук има нещо по-сложно. Нарочно обяснявам така, защото знам как близките тормозят лекарите. И бога ми, обяснявам го така, именно защото съм била и от едната, и от другата страна. Ракът на панкреаса е четвъртата причина за смърт според световната здравна статистика. Засега не ми се пише за него (ще го направя), защото има ред много по-важни неща за панкреаса, които хората със стомашно-жлъчни проблеми трябва да знаят.
Казах вече, че панкреасът е особен орган. Една от коварните му особености е, че не дава знак, когато има проблем. Грубо казано - "черна кутия". Работи си като калпав мотор, докато окончателно не сдаде багажа. Това "окончателно" на медицински езис преведено значи най-малкото "реанимация". Поради тази способност на панкреаса да "поема" дефекти, огромната част от хората, които имат хроничен панкреатит, не знаят това. Да са живи и здрави, целта ми не е да плаша. Ще разкажа моя случай, а изводът всеки ще си направи сам:
На 20 годишна възраст, по повод подробно изследване за друго заболяване, мие откриха холецистит. На български - възпаление на жлъчката. И установиха причината чрез съответни тестове - Staphylococcus aureus, на български - златист стафилокок. Макар че нямах никакви обективни стомяашно-чревни проблеми, ми назначиха лечение със специфичен за тоя вид антибиотик. Правилно направиха, и сега твърдя както всеки дори специализант, че при идентификация на фокално огнище трябва да се атакува веднага и силно.
За съжаление, при мен това се оказа недостатъчно. Разбрах го след 10 години, през които - както и изобщо когато и да е - не съм имала стомашно-чревни проблеми. Именно затова, умишлено специално повтарям и подчертавам - може да имате болна жлъчка и/или панкреас, без да сте из-питвали никакви знаци/симптоми за това.
През 1994 г. се оказах в урологията на Медицинска академия (бог да благослови доккорите й) с много тежък пиелонефрит, довел до малко-преди-карбункул. Да ме извинят докторите, ако ме четат такива, но на тях ще кажа, че точно с тези думи ми го обясниха тиквите от спешната помощ - когато не можеха да ми смъкнат температурата под 40 градуса. И обясниха, че се е образувал нещо като гноен цирей в бъбрека и ще трябва да го махнат - ама те ме водят там, където ще го махнат. Имаха предвид - бъбрека с цирея. Но когато попаднах в самата клиника в Александровска болница, подобни лекарски безумици нямаше. Докторите бяха - благодарна съм им и до днес - на ниво.
Сега в момента се питам, доколко е уместно да продължавам в един постинг разглеждането на две сериозни диагностично-свързани групи - защото за мен понятието "Клинична пътека" е признание за професионална непригодност и за подлагане за служене на властимащитне в здравеопазването. Мисля, че ще е по-добре за хората, за които това е важно, да продължа писането в две отделни линии. Ако тия, дето ги избирахме, ни казваха нещата направо, щяха да кажат - нека да разгледаме отделно две различни ДСГ (диагностично-свързани групи).
Моят бъбречен проблем е част от една ДСГ, но дава насоки за друга ДСГ - жлъчно-чернодробна. Следователно трябва да ги разглеждаме, съответно лекуваме отделно. Отделно, но свързано като цялостно болестно състояние на човека. А не като сега - бъбречноболен го отсвирваме от лечение за диабета му, диабетен го отсвирваме за язвата му; отдeлно пък как масово безскрупулно отсвирвамe хората с деменции, които са проявили какъвто и да е непсихически проблем. Сега ще стана нецензурна - в Австрия, държава с население горе-долу като нашето и не от най-първите в ЕС, 90% от разходите за деменците се покриват от държавата. За Австрия се сетих на прима виста, но проверете и другаде как е. Има ли една държава в ЕС, която да не покрива и евроцент от лечението на деменции и инсулти?
Ако нищо не сте разбрали дотук, нямайте грижа. Те депутатите от здравната комисия в парламента, началниците в здравното министерство и в здравната каса не щат да разберат - или не могат? - та случайният читател на блога ми ли ще успее в тая премудрост....
За разлика от тия по-горе, аз обещавам, че до 10 дена тук ще има два подробни постинга по темите:1. Хроничен панкреатит
2. Пиелонефрит
Както мисля се разбра, продължението следва като в криминалните сериали - защото трябва да обясня как завръзката с панкреаса се оправя с бъбреците - или обратно. Абе, с две думи: Да продължа да разказвам като човек нелекар, но боледувал, на хора нелекари и също боледували.
Обещах: до 10 дена.
