Отдавна исках да поканя 100 овце на гости в блога. Един от примерите за млади, предприемчиви, успешни, активни, работещи и рискуващи млади хора, които не се страхуват да започват, да експериментират, да са непрекъснато в движение.
Не се познавахме на живо. Ели дойде един прекрасен ден по време на ремонта на нашия магазин (съвсем близо до техния) с торба подаръци. За късмет и кураж. Не е нужно да ви обяснявам, че ме просълзи. Аз, омазана в лак и прах и съвсем непознат човек с адски мил жест и невероятно чаровна усмивка. Хора като нея постоянно ми връщат вярата, честно. На откриването на магазина продължиха с подаръците - този път Тетрадката за мнения, в която се влюбихме от пръв поглед. Сега стои на видно място, събира координати и украсява. Страшно мили хора са тези 100 овце, ако сте ги посещавали, добре го знаете.
Питали са ги по всякакви теми - за любимата им храна, за магазина, за красивите предмети, които правят. Хрумна ми, че могат да разкажат какво е да започнеш нещо свое - тук и сега, без отлагане. Когато получих текста се смях на глас, защото освен много верен, е и крайно забавен - всичко е описано образно и с невероятно чувство за хумор и самоирония.
Пожелавам им от сърце този непрестанен хъс да не ги напуска, да продължават да са все така готини и талантливи и да имат сили и вдъхновение!
И на живо: ул. Стефан Караджа" 24
___________________________________________________________________________________
Снимки и текст: 100 овце. Елия Атанасова
За предприемачеството
Много се радвам, че Мария ме покани да гостувам в блога, и то с такава тема. Не само, защото е лична и различна от всичко, което ме питат в последно време, а и защото отдавна ми се искаше да го споделя с някого и страшно много се радвам, че това е тук, при Мария.
Та, за предприемачеството и що е то за мен.
Ще ви разкажа три неща:
- „Средно кратко”, надявам се не скучно резюме на последните две години.
- Няколко живи и действителни примера от „магазинерския” живот
- Накрая накратко и горе-долу систематизирано „плюсовете” и „минусите” на това да си имаш твой бизнес
Дано ви е интересно!
Последните две години
Началото
Всичко започна преди много години, на една бензиностанция на път за София при мисълта за вкусно и голямо кафе. Това е много продуктивна мисъл, да знаете! Какво всъщност стана - ами купих си текстилни маркери и произнесох на глас нещото, което си мислех от известно време - “хм, а какво ще стане ако някой ден направим магазин за … текстилни неща”. Ей така, само си говоря. Очевидно не си вярвах, но имах намерението да направя поне една възглавница с тия маркери, които си купих. Тогава работех нещо съвсем различно. Мина време - може би година-две. И с моя най-добър приятел … и мъжа на живота ми решихме, че ще правим нещо наше. И през ум не ми минаваше още, че ще е това. Седнахме и описахме всички бизнес начинания, които бихме искали да правим някога, всичко, върху което сме мислили. Смятахме - от каква инвестиция има нужда всяко, за колко време би се възвърнала, смятахме много … Искахме да правим нещо съвсем различно … и така стигнахме до магазина за текстилни неща. Характеристиките му изглеждаха най-приемливи - единственото нещо, което можехме да си позволим. И си казахме “първо ще е то”, после някое друго.
И така…
Ентусиазмът: Предприемач първи ден. Каква е ситуацията:
Първият ден след регистрацията на нашата фирма имахме всичко на всичко: един постинг в ebay и един-два в etsy, няколко артикула, една предметна палатка с две лампи с рефлектори, стария ми мил фотоапарат Canon, две шевни машини - Лучник (всяка по над 20-30 години - общо на около 60 :-)) и една камара с платове и вата, подадено предизвестие за напускане на работа.
Четенето: Предприемач първи месец
Търсихме място за физически магазин и работихме по сайта си - онлайн магазин. Трупахме артикули, въоръжени с огромна доза упоритост, защото почти нищо не става от първия път и волска доза търпение. От всичко по много.
Хартиено тиксо, Гугъл и Кафе: Предприемач на два месеца. Вече са ви необходими:
Търговски адрес, демек физически магазин с работно време и поне 12 часа, които да прекарвате там, следователно - почти ново място за живеене. Трябва ви и работещ сайт, от който хората да имат възможност да поръчват нещо и най-важното - да виждат какво правите/продавате. Много се нуждаете и от социалните мрежи, за да стигнете до хората и там. А за снимките, не ги подценявайте: всяко нещо има нужда от снимка, за да бъде показано на голямата публика. Това обикновено е свързано с много опити и четене за това що е то “tabletop photography” и ще го бъде ли у вас. Нужни са ви и други неща: интернет, СОТ, мебели, рафтове, много хартиено тиксо, с което да си представяте и мерите нещата, преди да ги поръчате. За всичко и навсякъде. Важно е да презюмирате, че мястото никога, ама никога няма да ви стигне, независимо колко е голямо. На мен ми беше нужна и нова шевна машина и множество пособия, правещи разни неща. Трябва ви табела, рекламни материали, всякакви нови неща, например ПОС терминал, още осветление в магазина, 1000 дреболии, които искат време – договори, партиди… неизброимо е.
Телефонни разговори и и-мейли: Предприемач на няколко месеца:
Вече сте свикнали с дългия работен ден и с шестте дни в седмицата. Даже се чудите как сте живели, когато сте почивали и събота и неделя. Wow! А другите хора и сега го правят. Та това си е екскурзионно време, до къде ли не може да стигне човек за цели ДВА дни!
Тези месеци трябва нещата да влязат в релси, за целта пространството трябва да стане удобно (всяка вечер променяхме по нещо - добавяхме по нещо). Накрая можехме да отидем до Практикер на сън и да си купим каквото ни трябва, та нали през ден го посещавахме. Няма да е зле да имате и план по часове, за да сте сигурни точно колко подценявате необходимото време за всяка дейност и за да го планирате все по-добре (едно уточнение - план се прави като си представиш реалистично точно колко работа може да се свърши, сложиш отгоре 50% и през цялото време вярваш, че можеш да свършиш 150% J). Обитаването на магазина вече е по навик - можете да си живеете спокойно там. Свиквате с всички хора, които идват, започвате да ги познавате, наблюдавате регулярни неща, свиквате със странни поръчки и с постоянния шум, който издават машините ви. Ровите се всяка минута за нещо в интернет, което може да ви е полезно. И така няколко месеца: търсите най-добрия доставчик за всичко, особено ако имате производство, то са милиони неща - пликове, кашони, платове, вата, конци, панделки, копчета, ципове, подлепващи, консумативи, опаковъчни материали, дунапрени...да не започвам с услугите J. За всичко ви трябва доставчик с нормални цени и постоянство във времето, има само един проблем - тези хора не искат да работят с малки фирми, за нищо на света.
Витамини и организация: Бизнес на 8-9 месеца:
Нужна ви е силата да можете да си представите, че това усилие ще продължава дълго, не е зле да пиете витамини и да се храните с полезни неща. Тук е времето, в което се научавате да правите всичко, което някога е отнемало повече време за минути, наистина и да се съсредоточите в качествените и смислени неща в живота. Всичките ни уреди в къщи имат таймер: ставаш сутрин и се будиш от аромата на прясно изпечен пълнозърнест хляб с неща в него, който си пуснал за 3 минути вчера и си му заръчал да е готов, когато ти звънне алармата. Пускаш пералня за 1 минута, която да е готова след 12 часа, а вече и тенджера, в която слагаш полезни и вкусни неща и им казваш да се готвят докато се върнеш - след много часове :-). Всичко вече си има име – климатикат, ПОС-терминалът, машините, близки сме си. Отделен е въпросът, че котката понякога когато се прибираме ни гледа с онова изражение: „Кои са пък тия и какво правят тук?!”
Искам да направя това, и другото, и третото: Бизнес на почти 2 години:
Всичко изглежда различно, защото вече мислиш по различен начин, не че то е мръднало на далече. Онези първите неща от преди две години изглеждат прости, сега е моментът да се отделя време за по-сложни неща, които носят повече смисъл за бизнеса и за правещия го. Започваш да виждаш алтернатива и възможност за развитие в много посоки, както и да смяташ титаничното количество време, от което има нужда всяка посока, защото нещата винаги изглеждат по-лесни и бързи, отколкото очакваш. Ето в този момент, горе-долу, имаш правилна преценка за необходимото време и ако нещо се окаже, че става по-бързо и лесно си някак си приятно изненадан. Сега вече познаваш клиентите си поименно. Готови си да се обзаложиш за какво влизат в магазина, какви са в живота и с учудване разбираш понякога, че си уцелил. В действителност работиш повече време на ден, отколкото в началото, понякога и неделя, но има неща, които носят огромно удоволствие и не е като да ковеш рафтове всеки ден след 10 вечерта. Съседите често ни питаха дали знаем кой се ремонтира от месеци, а ние разправяхме, че не сме чували нищо. Аха, именно, защото успявахме да приберем следите в мазето. Винаги си подсигурявайте по едно мазе. Безценно е!
Това може би е най-творческото време от самото начало и времето, в което виждаш нещата от друга страна, искрено се забавляваш, когато някой задъхан човек дойде петък вечер след работно време и притеснено попита “А, има ли някакъв шанс за билети за неделя?”, а ти му казваш “Касата на театъра е точно до нас, ама съседната врата”.
На 5-та скорост: Сега, повече от 2 години по-късно:
Ежедневно използвам 5 машини и много пособия, за да правя нещата добре, не са ми много, дори често не ми стигат, даже се „нуждая” от някое пособие повече (нали знаете за жените стоножки, които имат огромна нужда от само още един чифт обувки)… да, пристрастена съм. 18 часа поне съм онлайн, те съвсем пък не стигат. Платовете текущо наброяват 800 килограма (да, почти тон!) и през ум не ми е минало да купувам или да работя с парчета. Хендсфрито и безжичните слушалки, с които съм постоянно на различни места едновременно са станали част от организма ми, убедена съм, че притежават моето ДНК. Правя умишлено ежедневна програма, която да е изпълнима на 70% в най-добрия случай, за да мога да надминавам собствените си възможности, когато обстоятелствата го позволят. Чувството е невероятно!
Из „Дневникът на един магазинер”, или малко живи примери от по-забавната страна на нещата
Хората, които искат да си говорят: Това са тези хора, които търсят невъзможните неща, познават се по следния начин: В магазина влиза жена, с бързи и уверени крачки. Оглежда се и пита - имате ли нещо с мечка. Вие и казвате “Да!”, тя поглежда отчаяно, не е уцелила, за друго е трябвало да пита. “А имате ли с риба?”, вие вадите артикули с риба - рисувани, апликирани.... “Тя изглежда вече омърлушена и продължава - а имате ли с ….делфин!”. Ей, уцелихте го! “Ами нямаме”. С грейнала на лицето усмивка жената заявява, че ще отиде да търси другаде и си отива. Представяте ли си какво им е на тези хора по цял ден!?
Или пък, влиза жена и търси нещо, което е видяла на сайта или в магазина преди време. Пита за него, след като е разгледала всички подобни артикули и се е уверила, че го няма. И хоп, казваш и “Ето го там, точно пред вас”. Това е моментът, в който хората развиват най-висока скорост при излизане.
Другият вариант е да се опитват да си закупят инвентара – например най-обикновените ни хартиени лампи, защото все пак с нещо трябва да си осветяваме, а те наистина бяха най-обикновените.
Хората, които не искат да си говорят: Това са онези хора, които никога не казват “Добър ден и довиждане”, не казват нищо, дори и да им кажеш нещо мило. Това са онези хора, които влизат в магазините, за да си мълчат или ходят на театър, за да се изкашлят. Забелязали ли сте – винаги, ама винаги има поне няколко човека в залата, които са отишли, само за да кашлят, когато около тях има още 150 човеци, които не издават ни гък, ни стон.
Денонощието:
Помня как подреждахме магазина една нощ, а през нощта по улиците минават хора, те спират и ни гледат, ние спираме и ги гледаме. Моментът, в който работата ти е станала начин на живот се познава, когато отдалече и в гръб чуеш следния коментар: „Те винаги са тук и товарят и разтоварват нещо”. :-)
Хората, които живеят на улицата и хората, които пият там и тези, които са наистина луди:
Ако не познавате добре тези индивиди, непременно трябва да поработите в магазин и за няколко месеца ще имате представителна извадка за всеки вид. Очевидно пияните и клошарите се познават лесно - дават съвети през нощта докато си се заключил и работиш нещо, очевидно свети или влизат с подобаващия аромат и произнасят някакви нечленоразделни неща. Ако лудите са открито луди, дето се вика, отдалече да се познават, и те приспадат към тази категория и средството е само едно - започваш ожесточено да ръкомахаш, намираш най-близкия голям предмет, запречваш пътя докато през цялото време викаш “Затвооооореноооо ееее!”. Обикновено това работи. И гледаш да не ги гледаш много в очите, че видиш ли открили отдушник!
Кротките луди са напълно безобидни и обичат да прекарват много време в разговори с непознати - в повечето случаи имат нужда да си говорят с някого, което обаче разбираш след като имаш неблагоразумието да ги попиташ дали имат нужда от нещо, дали можеш да им помогнеш и изобщо кажеш нещо мило. Тук спасението е по единично, кой както може и всеки за себе си с неговите си методи. Добре е да се направите изведнъж на ужасно заети и да търчите наляво-надясно, да се опитате да почистите и подредите всичко рафтове, които сте се канили от седмици, да пре-етикирате разни неща, защо не и да напишете някой имейл, да проведете отлаган телефонен разговор, да обърнете твърде много внимание на злощастния клиент, който се намери да влезе в този момент, за да му досадите и на него. Все нещо или всичко накуп ще проработи и тихият луд тихо ще си отиде. Не се тревожете - днес му е за 20-ти път това, докато си каже всичко, има да се пробва още.
Саксията:
В саксията ни тази година ще има детелини, след седмица ще ги посадя. Чудили ли сте се, защо всички улични кашпи изглеждат като кофи за боклук – ами защото са такива. Каквито и усилия да полагате - инвестицията не си струва – боядисване, садене … седмица след всяко усилие някой е откраднал цветята, изровил е цялата почва върху тротоара, всичко е в кал, докато се усетиш – вече има 5 цигари и три опаковки вместо китка. Така до безкрай. Правят го пред теб – гасят си цигарите в окосената трева посред бял ден и старателно ги заравят, но когато отбележиш, че си ги видял твърдят „че са имали намерението да ги хвърлят в кошчето”, но след малко J.
Опити за измами:
Опитите за измами са веднъж на няколко дни и са многообразни. Дали ще искат да уедряваш банкноти, да разваляш или пък да услужиш с 3 до 10 лева за след малко. Познават се по едно – всички говорят бързо и притеснено и историята им някъде си противоречи и се къса. Имат склонност да наминават през равни интервали от време с една и съща или много подобна история.
Най-странното нещо, което са питали дали можем да изработим:
Май беше за картичка, в която да вградя високоговорител и да програмираме някаква конкретна мелодия в него.
Плюсове и минуси
За пръв път правя равносметка (не е хубава тази дума – кога пък сметката е равна?!) J, не съм фен на такива неща, рано е още, но в общи линии би била следната:
Плюсове:
Имаш свободата да управляваш времето и действията си, научаваш се да боравиш с тези два инструмента, чиито възможности са необятни. Защото каквото и да става, ти си там и нещото „бизнес” е през цялото време в мисълта ти.
За тези години се запознах с невероятни, вдъхновяващи, можещи и талантливи млади хора, които връщат вярата ми, че всичко е възможно и това ме прави адски щастлива.
Понятията „свободно време” и „работа” престават да съществуват, има просто време и това време зависи само от теб, започваш да го класифицираш като „полезно” и „загубено” и в крайна сметка преставаш със заниманията, които не водят до резултат.
Научаваш нещата наистина. Нищо друго не може да те научи така, както опитът и само той – независимо колко и какво четете и какво ви съветват хората.
Виждаш резултатите от собствения си труд.
Спираш да чуваш съвети, освен тези, изказани от хора, които са минали през това чудо.
Екселът е новото ти „лека нощ” четиво – няма начин нещо да се връзва с нещо изобщо, ако не се пише всеки разход и не се смята всичко до стотинка.
Вземаш ежедневните решения със светкавична скорост, от сорта на какво ще нося, къде ще ходя, каква печка да си купя и т.н.
Минуси:
Променяш начина си на живот, трудно се свиква с някои промени
Имаш по-малко часове, прекарани в нещото, което хората наричат почивка (не е толкова лошо, колкото звучи).
На моменти трябва да се приземиш и да мислиш ден за ден и час за час, но дълбаейки в глобалната картина.
Постоянно се появяват много и допълнителни неща за правене, онези от графата „губене на време”, които имат задължителен, спешен и неотложен характер за бизнеса
Хм, сигурно има и други.
И накрая с две думи:
Ако има нещо, което настина и в действителност искате да направите – нищо не може да ви спре. Трябва само да се гмурнете. Никой не може да ви вземе идеята, защото реализацията ще е различна и тя е нещото, което ще покаже идеята ви. Защо сега ли? – ами, кога, ако не сега!? Виждали ли сте някой, който да е започнал да пази диета утре и тя да е успешна? А защо вие ли? Ами кой друг, ако не вие ще го направи най-добре. В общи линии, това е едно от онези неща, които човек разбира, едва след като опита и едно от онези неща, които непременно трябва разбере :-)
