Вероятно сте попадали на този нетипичен блог, докато разглеждате newsfeed-a в Блогосферата – “Разни мисли на един заразен човек”. Списван анонимно, под псевдонима Altair, блогът съдържа преживяванията, тревогите, надеждите и ежедневната борба с болестта на една млада жена с хепатит С. Две години след създаването му виждам снимки от премиерата на “Позитивно” – книгата на Тошка Иванова за нейната одисея с коварната болест. Успешно излекувана, Altair сваля маската на анонимността и застава с лицето и името си пред близки, познати, приятели, колеги или просто никове от интернет.
“Позитивно” е разтърсващ разказ за живота и смъртта. Повече за живота. Особено когато той винаги е бил нормален, по градски забързан, изпълнен с всички онези малки и големи удоволствия, на които може да се радва един 30-годишен човек. Толкова по-внезапна и нелепа е новината за открития в кръвта вирус на хепатит С, за който повечето хора смятат, че е възможно да прихванат само проститутки и наркомани. С личната си история Тошка разбива стереотипите, които ни “помагат” да си живеем кротичко в удобното пашкулче на самозаблудата “Това не може да се случи на мен”. Напротив, може, пише тя, при всяка кръвна манипулация, посещение на зъболекар (!!!), татуировка, пиърсинг…
Подобна новина променя живота неминуемо. Поставя го на везна, която се крепи върху няколко крехки стълба – Здравната каса с целия си бюрократичен кошмар (проследен много детайлно от авторката), личните способности да издържиш тежкото лечение и да не се пречупиш – психически и физически, и една така жадувана доза късмет.
За страничния читател е много особено да се потопи в подобен разказ. Съпреживяваш цялата драма, опитваш се да си представиш – как би се чувствал ти на мястото на Тошка, щеше ли да издържиш, как ще гледаш на живота си оттук нататък?! И точно това е целта на авторката – да те накара да се замислиш за съществуването си, за това колко е безсмислено да обръщаш внимание на дребните грижи, как трябва да живееш живота си на пълни обороти и да не се страхуваш да промениш всичко, което не ти харесва.
“Позитивно” има и друга мисия – да осветли информационното затъмнение по темата “Хепатит” у нас. Разказът на Тошка ни сблъсква с всички трудности, всички бариери (видими и невидими), пред които се изправя заразеният с хепатит. Показва ни ужасите на продължителното лечение, отчуждението от хората и от света, което неминуемо застига болния, но и малките островчета на емпатия и разбиране – като срещите с други заразени и форума, посветен на хепатита.
Не се плашете от кървавата корица, книгата е за нещата от живота. Да, колкото и да не ни се иска, всичко това е ежедневието на стотици хиляди хора в България. И осъзнаването на този факт е първата крачка към превенцията. Обърнете внимание на заглавието – личи си, че авторката е копирайтър. Позитивен е не само страховитият резултат за наличието на вируса – позитивното е в нагласата и волята за борба, в жаждата за живот. И в случая на Тошка – в щастливата развръзка.
Публикувано от Жоро
Filed under: Драма, български
