“Трябва да ида на среща
със себе си”.
Валери Костов
Аз на среща със себе си все не смея да ида.
И оставам в черупката на изхвърлена мида.
Тук солена вода, там слънчасали дюни.
А в ушите акорд от разкъсани струни.
Разпилей ме по пясъка и тогава търси ме.
Забрави полуделите и сезони, и климати.
Може би ще намериш в отломките нежност.
Любовта е завръщане, любовта неизбежна.
Ще се видим със себе си непредвидено плахи.
Ще се питаме мълком какво ли очаквахме.
Топъл вятър ще вее сърцата ни бели.
И къде е душата, ще знаем къде е.
