Кратък списък на актуланите проблеми в медиите, селектирани чрез изследване на общественото мнение, изледване на заетостта и други теоретични методи.
* Голям брой неточности
- Доверието в масмедиите, което и без това е ниско, продължава да спада. Под една трета от населението в развитите страни смята, че новините, които се разпространяват, отразяват действителните факти. В края на 80-те години вярващите в медиите в САЩ например са били 54%.
- Читателите, слушателите и зрителите често откриват фактически неточности в поднесените информации. Изследване на международната асоциация на издателите на вестници показва, че 23% от читателите веднъж седмично откриват неточности във фактологията, публикувани в печата, а 35% намират правописни или граматически грешки.
- Независимо съвместно проучване на "Columbia Journalism Review" и "Public Agenda" сред 125 журналисти показва, че 38% от работещите в медиите подозират колегите си в съчиняване на факти и приписване на неказани думи.
- Като основна причина за неточностите най-често се посочва крайният срок, който редакциите налагат на служителите си.
* Търсене на сензации
- Съществува тенденция медиите да се занимават приоритетно с убийства, катастрофи, секс скандали, отвличания и т.н.
- Публиката смята, че "журналистите търсят сензации, за да продават вестниците си/популяризират сайтовете си/вдигат рейтинга си". Смята се още, че медиите "преекспонират някои от темите" и отразяват сензациите "не толкова защото са важни, колкото защото са вълнуващи".
* Коригиране на неточностите
- Като сериозен проблем на медиите се посочва малкия процент на корекции на неверни информации. Опроверженията са рядкост и по-често са под формата на право на отговор. Редакциите смятат, че е непрестижно да коригират неточностите си, защото ще олекнат в очите на публиката. Разкритите дезинформации обаче вредят много повече на имиджа на медиите.
* Краткосрочен интерес към проблемите
- "Цикъл на вниманието" - медиите игнорират даден проблем с години, след това поради някаква причина започват да го отразяват масово и да търсят кризисно решение, следва осмисляне на проблема и установяване, че той е много трудно и бавно решим, след което цикълът се затваря с отегчение и нова забрава.
* Медиите не общуват с публиката
- Извън предаването на посланията, медиите почти нямат механизми за общуване със своята публика. Много малко са компаниите, които имат специален човек за отговори на коментари, оплаквания и съвети. Този проблем като че ли изглежда най-лесно решим с навлизането на социалните мрежи. Все повече медии назначават специалисти, които да се грижат за публичния образ във въпросните мрежи.
* Фокус върху печалбата, не върху службата на публиката
- Това явление се проявява, когато има проблеми с големи корпорации или политически субекти. Журналистите считат за "по-изгодно" да пропуснат някоя новина или факт, вместо да накърнят интересите на рекламодател или стратегическа фигура.
- Общественозначимите проблеми винаги са свързани с крупна дейност, а тя от своя страна - с големи ресурси. Отговорът на въпроса "защо журналистите не преследват истината" подрива и техните лични имиджи, и имиджа на масмедиите като цяло.
* Медиите не инвестират в качество
- Статистиката сочи, че в минали години заетите в пресата например са били много повече от сега. Едната причина за това е фокусът върху печалбата - кризата не позволява по-голям щат и по-високи заплати за качествени и образовани журналисти. Другата е навлизането на Интернет като източник на информация. Вече не е нужно да си на мястото на събитието, можеш да се "довериш" на блогъри и уебмедии.
- Изследване на заетостта в радиата е показало спад с 44% на заетите в периода 1994 - 2000 година. От 1980 година досега броят на нещатните кореспонденти на радиата са спаднали с 30% в световен мащаб. Телевизиите пък са съкратили половината си персонал в чуждестранните си представителства.
* Некомпетентност на публиката
- Сериозен проблем на медиите е нивото на публиката. За да бъде информацията разбираема (съответно привлекателна), тя трябва да бъде поднеса във вид, в който и най-необразованият и неинтелигентен зрител/читател/слушател да може да я асимилира.
- Изледване в Америка е показало, че мнозинството запитани смята, че всички похитители на самолетите от "11 септември" са иракчани. Само 17% от запитаните дават верния отговор: нито един.
Обществените нагласи смущават работата на медиите, тъй като публиката е склонна да се съмнява във факти, които не й изглеждат правдоподобни.
* Медийната консолидация
- През 1945 четири от пет вестника са собственост на независими бизнесмени или дружества. В наши дни ситуацията е обратната - почти всяка медия е част от голяма медийна група с множество телевизии, радиа, вестници и сайтове. Новите медии влизат неконкуретноспособни на крупния пазар и оцеляват много трудно.
- Големите медийни компании воюват помежду си, създавайки новини от собствените си взаимоотношения и противоборства. Въпросните новини намират място в емисиите и страниците, но обективно засягат много малък брой граждани - тоест те засягат само журналистите в медиите и техните собственици.![]()
![]()
* Голям брой неточности
- Доверието в масмедиите, което и без това е ниско, продължава да спада. Под една трета от населението в развитите страни смята, че новините, които се разпространяват, отразяват действителните факти. В края на 80-те години вярващите в медиите в САЩ например са били 54%.
- Читателите, слушателите и зрителите често откриват фактически неточности в поднесените информации. Изследване на международната асоциация на издателите на вестници показва, че 23% от читателите веднъж седмично откриват неточности във фактологията, публикувани в печата, а 35% намират правописни или граматически грешки.
- Независимо съвместно проучване на "Columbia Journalism Review" и "Public Agenda" сред 125 журналисти показва, че 38% от работещите в медиите подозират колегите си в съчиняване на факти и приписване на неказани думи.
- Като основна причина за неточностите най-често се посочва крайният срок, който редакциите налагат на служителите си.
* Търсене на сензации
- Съществува тенденция медиите да се занимават приоритетно с убийства, катастрофи, секс скандали, отвличания и т.н.
- Публиката смята, че "журналистите търсят сензации, за да продават вестниците си/популяризират сайтовете си/вдигат рейтинга си". Смята се още, че медиите "преекспонират някои от темите" и отразяват сензациите "не толкова защото са важни, колкото защото са вълнуващи".
* Коригиране на неточностите
- Като сериозен проблем на медиите се посочва малкия процент на корекции на неверни информации. Опроверженията са рядкост и по-често са под формата на право на отговор. Редакциите смятат, че е непрестижно да коригират неточностите си, защото ще олекнат в очите на публиката. Разкритите дезинформации обаче вредят много повече на имиджа на медиите.
* Краткосрочен интерес към проблемите
- "Цикъл на вниманието" - медиите игнорират даден проблем с години, след това поради някаква причина започват да го отразяват масово и да търсят кризисно решение, следва осмисляне на проблема и установяване, че той е много трудно и бавно решим, след което цикълът се затваря с отегчение и нова забрава.
* Медиите не общуват с публиката
- Извън предаването на посланията, медиите почти нямат механизми за общуване със своята публика. Много малко са компаниите, които имат специален човек за отговори на коментари, оплаквания и съвети. Този проблем като че ли изглежда най-лесно решим с навлизането на социалните мрежи. Все повече медии назначават специалисти, които да се грижат за публичния образ във въпросните мрежи.
* Фокус върху печалбата, не върху службата на публиката
- Това явление се проявява, когато има проблеми с големи корпорации или политически субекти. Журналистите считат за "по-изгодно" да пропуснат някоя новина или факт, вместо да накърнят интересите на рекламодател или стратегическа фигура.
- Общественозначимите проблеми винаги са свързани с крупна дейност, а тя от своя страна - с големи ресурси. Отговорът на въпроса "защо журналистите не преследват истината" подрива и техните лични имиджи, и имиджа на масмедиите като цяло.
* Медиите не инвестират в качество
- Статистиката сочи, че в минали години заетите в пресата например са били много повече от сега. Едната причина за това е фокусът върху печалбата - кризата не позволява по-голям щат и по-високи заплати за качествени и образовани журналисти. Другата е навлизането на Интернет като източник на информация. Вече не е нужно да си на мястото на събитието, можеш да се "довериш" на блогъри и уебмедии.
- Изследване на заетостта в радиата е показало спад с 44% на заетите в периода 1994 - 2000 година. От 1980 година досега броят на нещатните кореспонденти на радиата са спаднали с 30% в световен мащаб. Телевизиите пък са съкратили половината си персонал в чуждестранните си представителства.
* Некомпетентност на публиката
- Сериозен проблем на медиите е нивото на публиката. За да бъде информацията разбираема (съответно привлекателна), тя трябва да бъде поднеса във вид, в който и най-необразованият и неинтелигентен зрител/читател/слушател да може да я асимилира.
- Изледване в Америка е показало, че мнозинството запитани смята, че всички похитители на самолетите от "11 септември" са иракчани. Само 17% от запитаните дават верния отговор: нито един.
Обществените нагласи смущават работата на медиите, тъй като публиката е склонна да се съмнява във факти, които не й изглеждат правдоподобни.
* Медийната консолидация
- През 1945 четири от пет вестника са собственост на независими бизнесмени или дружества. В наши дни ситуацията е обратната - почти всяка медия е част от голяма медийна група с множество телевизии, радиа, вестници и сайтове. Новите медии влизат неконкуретноспособни на крупния пазар и оцеляват много трудно.
- Големите медийни компании воюват помежду си, създавайки новини от собствените си взаимоотношения и противоборства. Въпросните новини намират място в емисиите и страниците, но обективно засягат много малък брой граждани - тоест те засягат само журналистите в медиите и техните собственици.
