Смъртта е непотвърден слух
Емир Кустурица
изд. “Колибри”
Човек е склонен към забрава, а с течение на времето техниката на забравяне става съдбовно човешко умение.
Така започва своята автобиографична книга големият сръбски режисьор Емир Костурица. В седемнайсет глави, седемнайсет своеобразни автентични, провокативни и преди всичко искрени разказа, режисьорът прелиства семейния албум от най-ранните дни на своето детство, изписва житейския си и творчески път на фона на неспокойните, размирни години през втората половина на ХХ и началото на ХХI век. Книга – автобиография, хроника и своеобразен филм, съставен от разкази, в които авторът не щади нито себе си, нито другите. Книга, в която не премълчава нищо. Сам против всички, хулен и хвален, но винаги той, винаги верен на себе си, единствен – Емир Костурица.
Сага за Балканската война
Иван Дочев
изд. “Изток-Запад”
Този оригинален дневник за Балканската война, писан на самия фронт от военния свещеник Иван Дочев, е на изключително жив и четивен език и е поднесен на читателя в неговия оригинален вид, без издателска намеса. Авторът е пряк участник във войната, а хроникираните от него събития са отбелязвани всеки ден без изключение.
Абсолютно автентични са описанията на села в Източна Тракия, които съдържат данни за броя на къщите, особеностите на обичаите и носиите, поведението на населението при навлизането на българските войски. Особено интересно е описанието на влизането в Одрин – отношението към чуждото културно наследство като джамията на Синан, поведението на турското и гръцкото население в града, срещите с руския консул и др. В издадената досега литература за Балканските войни няма подобен текст – повечето книги са спомени на военни с преднамерени становища, целящи да защитят определена стратегия.
Пристан за двама
Никълъс Спаркс
изд. “ЕРА”
Пристигането на красива млада жена в Саутпорт, Северна Каролина предизвиква любопитството на местите жители. Единственото желание на Кейти е да избяга от грешките, допуснати в миналото, и да запази уединението си. Опитите й да се дистанцира от хората са провалени от енергичната и спонтанна Джо, в чието лице открива добра приятелка. Когато самотният баща Алекс влиза в живота й, Кейти е пленена от неговия чар и всеотдайните грижи, които полага за двете си деца. Въпреки резервите си тя се привързва към семейството му и осъзнава, че единственото й желание е да бъде част от него.Пред Кейти е поставено предизвикателството да изгради щастливо бъдеще върху руините на миналото. Когато неговите призраци се завръщат отново, тя разбира, че си струва да рискува всичко, за да получи щастието, което Алекс й предлага.
Прелюбодейци
Вида Огненович
изд. “Сиела”
“Прелюбодейци” е историята на една жена – преводач и литературен критик, която научава, че е осиновена. Вестта я довежда до нервен срив, който се превръща в начална точка на мъчително пътуване към себе си. Като тръгва по следите на родителите си, героинята се среща със своята рождена майка, повеждайки читателя през различни социални слоеве на съвременна Сърбия. Добре изградената й идентичност се разпада и тя е изтерзана от собствената си неспособност отново да намери своето Аз, приемайки реалността на генетичното си наследство.
Романът е написан в аз-форма, но всеки от героите говори със свой глас, което превръща емоционалната изповед на една модерна жена в открит диалог за крехкостта на съвременния човек, от който произтичат много въпроси и нито един еднозначен отговор.
Наивният и сантиментален писател
Орхан Памук
изд. “Еднорог”
Какво се случва в съзнанието ни, когато четем? По какъв начин романът постига неповторимото си въздействие, различно от това на филм, пиесата или картината? Орхан Памук представя творческото си кредо в поредицата лекции, изнесени в Харвардския университет – събрани в тази задълбочена и проникновена книга.
“Моята основна цел беше да анализирам въздействието на романите върху техните читатели, начина, по който работят писателите и по който биват написани романите. Моите преживявания като читател на романи и писател на романи се преплитат. Най-добрият начин да изучаваш романа е да прочетеш великите образци на жанра и да се стремиш да напишеш нещо подобно на тях. Понякога чувствам истината в думите на Ницше: преди да започне да говори за изкуство, човек трябва да се опита да създаде произведение на изкуството.”
Filed under: Uncategorized
