От известно време наблюдавам развитието на един особено странен обект на Околовръстното. Може да се каже, че в голяма степен ме изненадва, въпреки че съм го виждал още на проект. Всъщност изненадата се дължи не само на самата сграда с нейната странност, а защото на живо изглежда доста по-различно, отколкото на хартия.
Може би помните първата статия на тази тема, по която нямаше едно с едно еднакво мнение. Онази сграда на проектантите от Олви с жълто-сивите си фасадни разчупености успя да изкара доста народ извън нерви, но честно казано за мен това е един добър пример за реализирана в съответствие с проекта сграда; все пак не е лесно да се направят толкова чупки (всяка от които със собствен детайл) и всичките да се изпълнят точно впоследствие.
Силно подобно е положението и със сградата, която ви показвам в днешната публикация. Сградата е отново на Олви и е дори по-странна от предишната. За мен чисто като професионалист има много въпросителни, които ме тормозят и дори бих казал - изнервят. Първото от тях е цветът (понеже като идваш по Околовръстното първото, което се вижда, е един огромен зелен калкан). Защо точно това зелено и защо цялата трябваше да е в един цвят (дограми, прозорци, мазилки) - не знам, най-вероятно един от странните слоеве от философията на архитектите. Аз лично бих подчертал различните разчупвания в цвят или поне по-рязко в тоналността, но може би целта е била по-графичен ефект. И като се позамисля, не се сещам да има точно такава голяма зелена едноцветна сграда из София. Което няма кой знае какво значение - то и розова няма.
Другото, което рeзко ми бърка в оченце всеки път, като мина покрай сградата, е нелогичното формообразуване. Не просто общото обемно-пространствено решение, но и като отделни елементи. Поне за мен е нелогично. Възможно е архитектите да са тръгнали от някакви базови/прости форми, но след нацепването и деформирането им не е останало и следа от тях. Което не съм сигурен доколко е добре, но съм сигурен, че достигането до този резултат ми е интересен не само от професионална гледна точка, но и от чисто любопитство, тъй като не мога да си обясня някои от основните моменти. Ок - наклоненият висок елемент е ‘издърпан’ от Околовръстното - има логика. Но дотам се простира моят нюх и въпросът например защо остъкляването свършва така грубо отрязано от калкана (който излгежда 1 м дебел поради законовото ограничение в еднометровата ивица в ъглите на сградата да няма еркерни наддавания). Или пък равнината, която отсича конвексната повърхнина на това остъкляване. Или пък защо в горната си част това остъкляване е извито и вместо да премине плавно в права долна част (или пък рязко - с ясно изразен ръб), то прави почти доловима чупка, така че не е ясно дали е сбъркано или така-проектирано. Или пък защо свършват/започват там жалузите и защо са с тази форма. Също така ми е интересно защо има няколко различни типа/начина на изрязване на обемите. Дали са изследвани тези форми, или са оставени както се е получило добре според усещането или моментното настроение на проектанта. (Ако някой от създателите на тази сграда чете - нека да хвърли малко светлина по тези въпроси, със сигурност би било интересно на всички).
Е, да - признавам - има и различен цвят от зелено, не мога да кажа, че не съм го видял, но защо е само там вече не мога да кажа. Нещо като целите ти дрехи да са черни, само стелките на обувките - лилави. Всъщност има още някои неща, които не са ми ясни - формата на този прозорец там самотния пирамидалния, контурът на перголите горе, разминаването на полуниво на единствените прозорци с правилна форма.
Което обаче съвсем не ми прачи за пореден път да се възхищавам на резултата. Създаването на толкова нелогична и сложна сграда си е направо тежък физически труд. А да не говорим за изпълнението! Колко прецизност се изисква, за да се постигне всичко така, както е замислено, без строителите да си правят експерименти на място? Може да каже само някой, който е запознат с процеса на строителство, за останалите това е просто една манджа с грозде просто-добре-изпълнена-голяма-работа. Но освен всичко останало, се възхищавам и от нещо друго. Хубав или лош, стилът на Олви е толкова разпознаваем, че почти няма шанс да се сбърка. Може и да не се харесва на 50 или 90% от публиката, но характерен стил е налице и той носи идентичност. Когато някой инвеститор иска сграда - има 3500 архитекти, между които да избира. Когато иска максимализъм и деконструктивизъм и многотия и зелени дограми - има само един. Или да кажем петима. Вярно е, че сравнително малък, клонящ към нула брой инвеститори си поръчват такива сгради, но явно се намират. Тази сграда е поредното доказателство. С нетърпение очаквам да я видя завършена.
