Скъпи дами! С настоящият разказ нашият постоянен Бенелюксов кореспондент – Фламандският брабантанец – ви поздравява с днешния 8 Март. Знаем, че искате рози и много се сърдите на лалета (оооо, не ми демагогствайте!), но ... в Холандия, където ще отидем днес се отглеждат лалета. Моя милост също се присъединява към пожeланията за автора да сте живи и здрави и, моля, заповядайте лалетата :) :) :)
(освен това: тази година ще има и килим от цветя в Брюксел. Вмсето 3, ще продължи 5 дена – така че, ако успеете да убедите половинките си, ето какво трябва да посетите тази година http://www.flowercarpet.be/site/main.php?otm=&mtm=&hst=&pg=acc10&lg=en )
Приятно четене:
Ха честит 8-ми март! /Кюкенхоф Лисе Нидерландия/
Със Стойчо не достигнахме консенсус как трябва да се транскрибира "ю"-то. Според мен трябва да е нещо като по-скоро "ой", но то проблемът не е в нашия телевизор, а в гласните на нидерландския*. Това не е и толкова важно. Ей за това иде реч -
Бяхме там преди няколко години... бах’ как тече времето... кат’ неаполско наводнение... само споменът може да те пренасе на ръце през него...
Честно да си призня, не си спомням много от самото пътуване. Е няма да забравя как почти цялата магистрала в посока Брюксел беше задръстена от каравани. От холандската граница до Антверпен една огромна колона от каравани и псуващи тираджии. Предстоеше удължен уикенд. Хахахах като казах за холандци и каравани, та се сетих за една карикатура – ракета, отдалечаваща се от земята и отзаде й закачена каравана. Отгоре пише – "холандци в космоса" :) А
ето я и самата карикатура :)
Кискайки се радостни, че сме "дефазирани" с основния поток от пътуващи, в шеги и закачки стигнахме до изхода на магистралата за Лисе и там осъзнахме, че вече не само сме синхронизирани с основния поток коли, ами и че желаещите да посетят Кюкенхоф са спретнали много здрава интерференция /разбирай юнашко задръстване/. Толкова време висахме на един мост, че имах чувството, че корабчетата, които минаваха отдолу по канала, ще минат на обратно, но вече натоварени с въглища, или там с каквото ги товарят.
[geo_mashup_map zoom="10"]
[geo_mashup_location_info]
По едно време диуретичното действие на сутрешното кафе и стегнатите ми дънки взеха да повдигат ммм налягането на нетърпеливостта ми, така да се каже. В колоната пред нас кола с немска регистрация отби встрани /не че не можеше да си остане направо в заспалата колона/, един чичо се шмугна в храстите и после излезе един така видимо облекчен. Ние обаче няма как да падаме до нивото на някакви си немски бюргери, наливали се с бира цяла нощ и затова стоически издържахме до пристигането ни в Кюкенхоф, за да се отдадем на благините на цивилизацията. :)
От самото селце до парка се минава по едно пътче между ниви с лалета. Прекрасно е просто.
[caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Ей като немски път е, ей!"]
[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Ризата в тон със синчеца."]
[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Да разбираме, че в нарцисите може да се "вършее" :)"]
[/caption]
Паркирахме в една огромна оградена за целта поляна, учтиво упътвани от симпатични девойки и младежи.
Изкефихме се, че предвидливо имаме закупени он-лайн билети /то мефрауто да е жива и здрава/ и не трябва да чакаме на опашка и влязохме в
рая на лалетата
Няма какво повече да се обяснявам. Пролетно време, цветя, любимото същество до тебе...
Ето този фонтан имаше много интересна програма. Не бях виждал шадраван да прави такава мъгла и изведнъж струята да изригне към небето. Като изстрелване на ракета. Жалко, че нямаше как да направим клипче. А кой знае каква феерия е вечер като го осветяват.
[caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="3...2...1..."]
[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Поехали...**"]
[/caption]
Почти цял ден обикаляхме из парка. То не можеш да му се наситиш – цветове, ухания... пчелички :)
[caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Love is in the air"]
[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Ей тука още по- вляво има вятърна мелница, но боровете я скриват."]
[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Ееех Моне, Моне..."]
[/caption]
И няколко по-различни неща. Това е от теменужки
Руското знаме? Газовиките, които са заможни туристи трябва да се коткат. ;)
Хобитски лаленца.
[caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Лалета-джуджета."]
[/caption]
Накъде без нас? Ние сме на всеки километър
На тръгване, случихме на сватба. Ех как се сещат разни да направят такъв страхотен подарък на жена си... Булката си заслужаваше де... ;)
На връщане спряхме на пътчето от първите снимки да поснимаме. Докато мефрау подскачаше из лехите ... /майтап бе - не сме тъпкали цветята има си хас/ едни минувачи виждайки, че сме с белгийски номер ме попитаха нещо на френски /холандците за разлика от фламандците намират фрионския за много шик/ ... смех... смисълът беше дали има още много до парка. Успях да сътворя само "ла ба, ла ба" /ей там, ей там/ окуражително махайки в посока на Кюкенхоф... и после изпрасках и фразата "па вер" /не далеч - френско-нидерландски, което всъщност на френски означава "няма червеи"/ :) Мефрау вече беше всред луковиците превивайки се от смях. Та тази фраза влезе в домашния ни фолклор наред с "Кому кук поасо? Хрил Хууд?" /как се готви рибата? става ли на скара? френско-английско-фламандски/ както невинно попитах един продавач на пазара в Ерки, Бретан.... Ох отплеснах се с моята лингвистична немощ.
Честит празник, мили дами и честита пролет! :)
* Възможните варианти са Кьокенхоф, Койкенхоф и Кюкенхоф – аз също съм склонен да минем на по-немското му транскрибиране като Койкенхоф, но тези "койки" нещо ме притесняват. Може пък да е Кьокенхоф, знам ли. Иначе името на селото знати Кокоши (Пилешки) двор – бел.Ст.
**Думи на Юри Гагарин при старта :) – бел.Ст.
Автор: Ангел Богомилов
Снимки: авторът
Други разкази свързани с Холандия – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА!