тази седмица ми казаха, че пиша много красиво. непознато момиче, което седеше до мен в една лекция и това бяха първите ни разменени думи. погледнах листа пред себе си – разбира се, беше много далеч от най-доброто, на което съм способна, така или иначе не пиша прекалено често на хартия, но реших просто да благодаря, вместо да се обяснявам. комплиментът й ме зарадва във време, в което красивият почерк като че ли е отживелица и единственото, което остава е да си избереш хубав шрифт и да се фокусираш върху по-добро подреждане на думичките.
не съм вманиачена на тема краснопис, макар че израза “не съм толкова вманиачена на тази тема, колкото изглежда” използвам доста често в последните дни – може би от страх да разкрия това, по което съм вманиачена всъщност, бясно заривайки мостове след себе си с други не толкова важни темички от ежедневието ми. обаче за мен това остава едно от полубезсмислените офлайн умения, което може някой ден да ти се окаже полезно. например да стане причина за контакт и да ме зарадва. в същата категория влизат връзването на вратовръзка, плетенето (права и обърната плетка, както и някаква на дупки, английския ластик не го помня) и умението да се прибера с 6 транспортни средства за един час от единия до другия край на София рано сутринта.
в края на деня (а метафорично и не само на деня) всички сме офлайн, колкото и онлайн да сме били през него, и май това са нещата, които имат значение.
а сега – други неща, които имат по-голямо значение.
(4 милиона гледания снощи, когато го гледах – 21 милиона към момента, друго не знам какво да кажа)
- Защо не биваше да пипат Витоша - и поредния протест на 14 март от 19 часа на НДК
- нещо стряскащо осмомартенско
- и нещо не толкова стряскащо, но любопитно осмомартенско от Милена Фучеджиева
