“Друго си е на държавна работа” казва народът и както винаги е прав. Служителят народен работи средно по 1 час на ден. Аз работя по 6 часа и вземам 3 пъти повече. По проста сметка, той е двойно по-добре заплатен от мен. Добре е да седнеш на държавната трапеза. Работодателят винаги плаща, няма къде да избяга, полага ти се огромна отпуска, работното време е от плаващо до никакво. Връзките и усилията вложени, за да получиш работата, ти се отплащат доста добре. Идеалната службичка за хора без минало и без особено бъдеще.
Поне от 10 години насам си тече далаверката с бонусите. Шефът на държавното учреждение цяла година спестява от всичко – не запълва определения щат, не купува хартия за принтерите, не плаща сметката си в енергото, докато не спрат тока – само и само в края на календарната година да има нещо останало по сметката. Тези пари се водят икономии и се разпределят по негово усмотрение – 20 бона за него, 5 бона за братовчед му, който му е заместник и още 50 бона разпределени на 100 души от служителите. За всекиго по нещо според заслугите и според количеството излизани задници. Бойко е бил достатъчно време държавен служител, знае откъде духа вятъра и “как стават работите”. Сега се прави на умряла лисица. Шепа от хората по върховете връщат, хилядите надолу си правят пас.
В крайна сметка редовите държавни служители не са много мотивирани да вършат нещо. Работят, колкото да не заспят. Истинската печалба там е да развържеш властта по алтернативен начин – чрез рекет, незаконна далаверка или съвсем законно като консултант (Цветанов), вещо лице, някаква свръзка за някого някъде по безбройните етажи на държавната машина. Тогава и за мишките идва Коледа.
Друго си е на държавната работа.