Текстът е публикуван през 1939 г. в книгата „Паметниците на София” с автор Н. Ганев. Изданието е любезно предоставено от отдел „Краезнание” на Столичната библиотека.
ПАМЕТНИКЪТ НА ОПЪЛЧЕНЦИТЕ ОТ 58 ПЕШИ ОДРИН. ПОЛК
(Паметникът на Одринската епопея)
Идеята за издигането на паметника се зародила още в 1912 г., при обсадата на Одрин, когато е бил убит първият опълченец от полка. След това, инициативата за изграждането на паметника е била взета от образуваното за тази цел „Д-во на опълченците от бившия 58 пеши Одрински полк, през есента на 1913 г. Пари за изграждането на паметника са били събирани в продължение на ред години от членски вноски, и когато в 1928 год. сборът от тези вноски достигнал 220,000 лева, на 1 април с. г. е бил положен основният камък на паметника.
При полагането на основния камък е бил зазидан следният акт:
„Днес, 1 април хиляда деветстотин двадесет и осма година от рождението на Христа, 1248 година от основаването на Българското царство, 531 година от падането на България под турско робство, 50 години от освобождението на България, 15 години от щурмуването и превземането на Одрин от българите, и 10 години от царуването на Бориса III. при управлението на кабинета Андрея Ляпчев, Софийския кмет Владимир Вазов и на 3-о р. кметство Никола Василев.
Се положиха от Негово Величество Борис III, царя на българите, и се осветиха от Негово Високопреосвещенство Соф. митрополит Стефан, в съслужение с духовенството основите на този паметник на място, указано от Софийския общински съвет — центъра на парка „Св. Никола", в Три Кладенци.
Нека този паметник, въздигнат от лептата на живите опълченци, съратници на покойниците, буди удивление в умовете на зрителите за безпределната любов на покойниците-ветерани към България, за която те дадоха живота си и за геройските подвизи на българския войник, чийто връх достигна в Одринската епопея.
Нека този паметник сочи пътя, по който трябва да вървят идните поколения, като не забравят, че щастлив и блажен е този гражданин, който с дела помага за преуспяването на Отечеството, а най-сладката смърт е онази, дадена за благото на Родината.
Вечна памет на покойните герои!
Военният министър генерал Кисьов открива паметника
Настоятелство на дружеството: председател — Захари Футеков; подпр.: Алекс. Малинчев; секретар — Харалампи Димитров; подсекретар: Димитър Петков; касиер — Шимшон Хаим. Съветници: Христо Попандов, Григор Марков и Алекс. Константинов. Контролна комисия: Иван Лилов, Петър Сотиров, Младен Гълъбов. Строителна комисия: Димитър Рангелов, Филип Стоилов".
Изграждането на паметника станало през 1930 и 1931 год., през което време постъпили още сумите: 95,000 — от разиграната за горната цел лотария; 20,000 лева — помощ от Столичната община; 50,000 лв. — помощ от Министерството на войната; 20,000 лв. от Окръжната постоянна комисия; 10,000 лв. — от продажбата на картини и 23,000 лв. — помощи от заможните членове на Д-вото. Тъй че всичко са били изразходени за изграждането на паметника 438,000 лв. Паметникът е направен по стопански начин. Откриването на паметника е станало на 3 октомврий 1932 год. (деня на Независимостта) от военния министър генер. Кисьов, в присъствието на много официални и неофициални лица, на чело с Н. Високопреосвещенство Софийския митрополит Стефан, Председателя на Камарата Ал. Малинов, Д-вата на запасните офицери и подофиц., д-ство „Одрин", родолюбивите организации и др.
При откриването на паметника са били държани възторжени речи от Н. В. Митрополит Стефан, от председателя на Народното събрание Ал. Малинов, от военния министър генер. Кисьов, от бившия районен кмет Н. Василев и от председателя на д-жество „Одрин" Захари Футеков.
Председателят на Камарата Ал. Малинов държи реч
Паметникът се състои от пиедестал и статуя. Пиедесталът е направен от владайски гранит, а статуята — от бял врачански камък. Последната представлява опълченец с шинел, гугла (калпак) на главата, качулка, раница, презраменна паласка, лопатка, патрондаш и пушка в ръце.
Паметникът има основа 7/7 метра и е висок 12 м., а само статуята има 2.8 м. височина. Автор и ръководител на целия паметник е скулпторът Тома Делирадев.
Паметникът е издигнат в чест на загиналите чинове от бившия 58 пехотен Одрински полк през Балканската война, а именно: двама офицери, 10 старши и младши подофицери, 2 ефрейтора и 149 редника. С него, обаче, е увековечена не само паметта на загиналите чинове от горния полк, но, въобще, на всички български опълченци, които са се отличили с героизма си при обсадата и особено при атакуването и превземането на Одринската крепост — 13/26 март 1913 г.
Паметникът се намира в градината при църква „Св. Никола", в квартала „Три Кладенци", между улиците: Пирот, Опълченска, Цар Симеон и Брегалница.
На лицевата (източната) страна на пиедестала на паметника е поставен бронзов медалион, окръжен с лавров венец, също от бронз, а под него има надпис: „в памет на Одринската епопея (1912— 1913 г.) и падналите опълченци"
Под надписа се намира бронзов барелеф, който представлява атаката на опълченците на Кавказ табия.
Атаката на Кавказ табия
На трите страни на паметника (изток, север и юг) са врязани имената на падналите опълченци от 58 пеши Одрински полк при Кавказ табия, Демир Капу и Каик табия, а на западната, под означението „Картал тепе", е врязан част от текста на акта, поставен в основите на паметника.
Паметникът в наши дни
