Quantcast
Channel: Блогосфера
Viewing all articles
Browse latest Browse all 33007

WhAT Association: WhATA Awards 2011: Номинациите

$
0
0

Покрай Коледа класациите са идеалното допълнение към празничния мързел и канелените сладки.

Е затова и ние за втора поредна година ще пробваме да съберем на едно място важните български архитектурни събития, личности, сгради и бъгове за 2011.

Пак ще сме супер субективни, отделно, че тази година откъм архитектура беше леко безлична и ни беше трудно. Журито е същото — немеждународно, недемократично избрано и силно капсулирано. А именно ние четиримата от WhATA.

Ако имате допълнения, пишете на мига. Победителите ще обявим в началото на януари.

И така, настанихте ли се удобно? Номинираните са:

Архитектурно събитие на годината

Sofia Architecture Week 2011


Снимка: Михаил Новаков, Едно

Традиционната Софийска архитектурна седмица на списание Едно беше едно от малкото архитектурни събития тази година. Програмата отново включваше изложби, дискусии, работилници и (този път само един ден) платени лекции.

Имаме забележки към избора на място — Перформ бизнес център не е сграда, която си струва да се види, а и се оказа доста неудобна за провеждане на лекции. И не че нещо, но… миналата година я бяхме номинирали за бъг на годината.

Различното тази година беше стремежът на кураторите да направят събитието интересно и за неархитекти. Бяха включени децата, на които архитекти изнасяха открити уроци в училище, тийнейджърите, които участваха в работилници, а ние се погрижихме за майките, които твориха детски площадки в работилница, организирана от нас.

Дано тази тенденция се запази и занапред.

Форум Дом

Форум Дом, организиран от gorichka, се състоя през февруари. Както можеше да се очаква, акцентът беше върху архитектура в хармония с природата.

Залата беше пълна, а лекторите ни разказаха за енергоефективни сгради (не били много скъпи, казват), ферми и реставриране на стари къщи на село.

Ние също бяхме лекори и в стремежа си да бъдем полезни, а не голословни, разказахме за току-що завършилия си ремонт.

ИКЕА в България

Чакаме ИКЕА от много години и преди често ходихме до тази в Солун.
С ИКЕА сме донякъде съмишленици — опитваме се да възпитаваме добър масов вкус. Затова идването на марката в София за нас е събитие.

И въпреки че още много хора са подозрителни към цените или качеството, а “белият” стил на ИКЕА трудно ще си пробие път в душите на феновете на БГ мебелните хипермаркети, пълният магазин през уикендите показва, че надежда има.

Конкурс на годината

В тази категория сме зле. Просто нямаше конкурси за важни обекти. Освен един — той не е за важен обект, но е любопитен сам по себе си:

Метростанция 20


Мястото на бъдещата метростанция

Да, това е конкурсът за метростанцията в Дружба, който наградихме миналата година. Тогава беше обявен само като намерение. Тази година намерението се случи. Затова го номинираме пак и няма как да не признаем, че това е най-добре организираният и с най-много участници конкурс у нас (139 проекта от 26 страни; само 52 са от България) и то с реално международно жури.

Това е и първият конкурс в България със свой уебсайт (да, не се смейте), а обяви за него се появиха в световните архитектурни блогове.

Това е и конкурсът с най-странни институционални взаимоотношения: една частна организиция (списание Едно) успява да накара Софийска община, тя (частната организация) да организира конкурс за общински обект. И общината се съгласява. При това всички лоши участват (главен архитект, САБ, КАБ).

Журирането завърши преди няколко дни, победител засега няма, дадени са 2 първи награди с препоръки за преработка. След преработката ще се обяви победител (малко странно решение). Наградените проекти няма да коментираме, понеже участвахме и ние. Само ще пожелаем резултатът да не заприлича на (опит за) Майбах, паркиран пред панелка в Дружба.

Говори се, че главният архитект е обещал такива конкурси за всички станции от новия метродиаметър. Дано.

Архитектурна тенденция на годината

Oпустяването на градския център — марките се изместват към моловете

Едно време се ходеше на шопинг по Витошка, ако искаш нещо “марково”, и по Графа и Пиротска, ако искаш обувки за 30 лв. Сега вече никой не ползва думата “марково” и почти никой не ходи на шопинг по Витошка, Графа и Пиротска. Защото има молове — там е по-удобно, по-топло и всичко ти е на 1 място: кеф ти Витошка (на първи и втори етаж), кеф ти Пиротска (на етажа на Пикадили).

И логично, магазините започнаха да напускат централните улици. Тенденцията не е от тази година. Преди 10 години кината първи напуснаха центъра, после дойде първата вълна (скромни) молове, а в разгара на кризата — втората вълна (real-size молове). Всъщност това, което убива търговските улици, е че у нас моловете са почти в центъра. Няма как да има наши Риджънт Стрийт и Пето авеню, когато на 1 крачка ти е големият шопинг център.

А на Витошка се правят опити за заведения, копае се за метро, а в медиите излизат безумни проекти (без конкурс!) как общината щяла да я превърне в покрит пасаж. (Още за Витошка — няколко номинации по-надолу)

Правителството строи музеи

Вежди го е казал: “Народ, който не строи музеи, няма как да остане в историята”. И някакси успя да се вреди с 2 чутовни музея на опашката за рязане на ленти (и за оставане в историята):

  • САМСИ, музеят за съвременно изкуство, се построи изневиделица. Без значение, че преди 2 години проектът за него, направен без конкурс, предизвика архитектски и художнически протести, гняв и смях. Сега, това което е изложено в САМСИ, трудно може да се нарече съвременно изкуство, а стъклената опаковка на старата сграда е по-скоро умилителен анахронизъм от 90-те. (Още за САМСИ — няколко номинации по-надолу)
  • Музеят на тоталитарното изкуство единствен имаше потенциал за комерсиален успех сред чужденците (колкото и да го отричаме, това им е по-интересно от средновековни църкви, мощи на светци и прочее божидар-димитровщини). Само че го направиха “на майната си” в Дървеница, в сграда, която трудно може да се нарече емблематична за соца, а в него е изложена само живопис с претенции.

Сега чакаме Музея на музеите, българският Лувър, за който имаше конкурс миналата година. А Вежди ще остане в историята с други неща, да не се притеснява.

Градските акции — начин за изразяване

Това не е точно архитектурна тенденция, но я слагаме в нашата класация, защото касае града и градските елементи. 3 примера:

  • Една пролетна сутрин Паметникът на съветската армия осъмна с боядисани фигури като американски комикс герои. Последваха бурни медийни дискусии, стигна се и до полицейска намеса.
  • Една зимна сутрин паметниците в София осъмнаха със завързани очи. В знак за протест срещу скандалното уволнение на директорката на Института за паметници на културата
  • Един летен следобед пред главната табела на Музея на съвременното изкуство САМСИ, се събраха едни хора и поставиха цветя като на погребение (тук бяхме замесени и ние).

И трите са пример за изразяване на някакво отношение по начин, различен от събирането на едни хора на едно място, скандиране и ядене на семки.

Кичът намалява

Архитектурният кич намалява или поне така ни се иска. Погледнете инвеститорската класация Сграда на годината и ще видите, че тази година сградите са малко, но кичът сред тях също е малко.

Поп културата също държи ниво — прилични интериори имaше и във филма Love.net, и в сериалите (ако не броим западането на “Стъклен дом” и интериорния наивизъм в “Седем часа разлика”).

Но за да се докаже тази теза, си трябва и сериозно проучване на поп-фолк клиповете, за което ще се хванем някой ден.


Галена, “Знам как”. Снимка: Planetplay

Сграда на годината

Софарма Тауърс — т.нар. небостъргачи при КАТ


На пръв поглед е странно какво прави в независимия ни блог фаворитът сред категориите за “Сграда на годината”.

Отстрани трите еднакви офис сгради изглеждат леко скучновати, макар и с перфектен детайл и изпипани енергоефективни фасади. Обаче ние вече не се кефим на интересни сгради. Даже мислим, че самоцелните чудеса от архитектурна храброст ще стават все по-неадекватни в новия, пост-кризисен свят.

Но това е лирично отклонение.

Кулите на Софарма са сред малкото нови големи сгради, които стоят адекватно в силуета на града. На това му се вика градоустройствено и силуетно майсторство. Кръстени са А, B и C и макар да са еднакви, са развъртени така, че не изглеждат тъпо, откъдето и да подходиш.

Всеки, който е имал шанс напоследък да погледне града отвисоко, ще разбере колко е важно това. Сравнете примерно със сградата на ПИБ, която затапва ъгъла откъм Драган Цанков. А около НДК какво е…

ИКЕА

Включваме тази сграда в класацията, не точно заради самата нея, а по-скоро заради доброто адаптиране към терена — досега не сме виждали сграда на ИКЕА, която не е на равно.

В резултат на силно наклонения терен в полите на Витоша, ние софийските потребители получихме ИКЕА на три нива. Успехът на проекта е, че въпреки това хората не се затрудняват да се ориентират, паркират и пазаруват.

Е, не е най-лесната работа да се върнеш в ресторанта, след като си натоварил колата с покупки, но подозираме, че това е било част от заданието на ИКЕА — да удължи умишлено пътя на посетители през изложбените пространства, дано задърпат още някоя възглавница на излизане.

Павилион за охрана на платен паркинг

Вперили взор в голямата архитектура, често пропускаме малката.

Този павилион за охрана на паркинг ни хареса заради сглобяемата конструкция, дървената обшивка и отношението към малките неща.

Ресторант/бар на годината

+това


Снимка: Васил Танев за SofiaLive

+това е актуалното ново място на ул. Марин Дринов. То се вреди в класацията не просто защото е със свежарски интериор, в стара сграда в центъра на София и всички говорят за него, а и защото създаде може би за пръв път пространство за излагане на български мебелен дизайн.

Spaghetti Kitchen


Снимка: Spaghetti Kitchen

Spaghetti Kitchen се появи миналата зима на мястото на бивше западнало заведение в центъра на София. Оказа се, че дели общ калкан, градина и собственик с вездесъщото Motto.

Резултатът от по-горното беше добър европеиден интериор с хрумки, бърза популярност (дотолкова, че преди няколко месеца беше абсурд да се вредиш без резервация по което и да е време на деня), хубава градина за лятото (която малко се попренасели) и кухня със спорни качества.

Плюс на Spaghetti Kitchen е, че местата за пушачи са малко и изолирани на тесния горен етаж.

Заведение, в което ходиш, за да ти стане нормално в града.

Ресторантът на IKEA

Да бе, сериозно. Ресторантът на ИКЕА вкара за пръв път в България фаст-фуд културата по шведски. Прословутите кюфтенца, филе от сьомга с терин от картофи и тиквички, мъфини, детски и бебешки храни и всичко това на смешни цени.

Както един приятел каза: “В ресторанта на ИКЕА ми мирише на стола в централата на Волво. И същата храна дават”.

Отделно интериорът е светъл, просторен и приятелски. Но е на самообслужване, няма как.

Градски бъг на годината

Е тук се раздадохме.

НДК

От емблематична сграда за София, НДК се превърна в емблематичен пример за градската ни неадекватност. Непрозрачното управление, съмнителните интереси, липсата на идея за бъдещо развитие и тоталното неуважение към архитектурата превърнаха Двореца на Людмила Живкова в гротеска.

Ето няколко примера защо НДК ни издразни през 2011 година (и не, не беше заради Паметника)


Рекламите


Килимите (още килими)


Коста Кафе


Общите пространства


Базарите

Новата спортната зала в София

Опитвахме се да не забелязваме новата Спортна зала на София (т.нар. Арена Армеец) цяла година, защото при нея проблем е не само архитектурата, но и целия политико-икономически контекст, а не ни се занимаваше с такива работи.

Обаче от Арена Армеец няма отърване. Няма събитие в София, което да не минава оттам напоследък — мотори, Жан Мишел Жар, Шаде, Лепа Брена, даже Цирк Солейл.

Така че с две думи: да, залата е категоричен бъг заради неадекватната си архитектура, която с нищо не допринася за подобряване образа на града ни, заради лошата комуникация и функционалните недоразумения вътре. За нас това са едни лошо похарчени десетки милиони.

САМСИ

Софийският Музей за съвременно изкуство го преживяхме искрено и лично преди две години, когато стана ясно, че смешната визия не е резултат от конкурс и среща бурната съпротива на архитекти и хора на изкуството.

Мислехме, че толкова оплют музей никога няма да се построи. Обаче през юни САМСИ беше открит с фанфари, а ние (заедно с Трансформатори) организирахме акция-поклонение пред смешната сграда, щото ни писна.

Резултатите от конкурса за малки градски елементи на Столична община

За разлика от САМСИ, за спирките, кошчетата, рекламните табла и другите малки градски елементи в София беше организиран конкурс, избрани бяха победители, но пак за разлика от САМСИ стана ясно, че победилите проекти никога няма да бъдат реализирани.

Това развитие на нещата има голям шанс да ни обезвери тотално в българската конкурсната практика. Да видим какво ще стане със спирката на метрото.

Проектът за Витошка


Снимка: в-к 24 часа

В началото на октомври в неархитектурните медии бодро се появи проект за реновация и преустройство на бул. Витоша в София. Видната ни търговска улица наистина има нужда от рестарт, откакто марките се изнесоха по моловете, а строежът на метрото има шанс да изгони и градските гълъби оттам, но все пак, такъв проект… толкова е смешно, че не изглежда реално.

Само не разбрахме защо с честен, явен конкурс може да се реши вида на незначителна междинна метростанция някъде из Дружба, а любимата ни Витошка да не заслужава такъв?

Личност на годината

Любо Георгиев

Любо Георгиев беше един от двамата куратори SAW11. Номинираме го, защото вярваме, че той е една от причините тазгодишата софийска архитектурна седмица да се обърне и към неархитектите и да се опита да направи архитектурата интересна и полезна за най-неочаквани (и не-дизайнерски) групи от хора — ученици, майки с деца, Георги Стоилов.

Поздравления за откритите уроци по архитектура в софийските училища, които бяха водени от популярни архитекти. Жалко, че за тях не се чу достатъчно.

Йорданка Кандулкова

Номинираме бившия Директор на Института за паметници на културата (или НИНКН, да бъдем пунктуални) не заради скандалното й уволнение малко преди Коледа, а заради усилието й през двете години, в които управлява Института, да обърне внимание не само на средновековните църкви и античните разкопки, но и на архитектурното наследство от времето на социализма и да го реабилитира.

Aрхитектите, които не се занимават с архитектура

След 2008 година тази група става все по-голяма и доволна от себе си. Оказва се, че живот има и извън инвестиционното архитектурно проектиране, при това щастлив.

През 2011 година тенденцията вече е за отбелязване. Имаме мореплаватели; музиканти; хора, които се занимават с деца; групи, които правят обществено значими акции (и то добре); девойки, които въртят актуални модни магазинчета; хора, които отварят заведения и какви ли още не. Браво.

***

Ами това е. Наградите — след Нова година. Спокойни празници на всички.


Viewing all articles
Browse latest Browse all 33007

Trending Articles



<script src="https://jsc.adskeeper.com/r/s/rssing.com.1596347.js" async> </script>